Интервю с Виктор Пелевин
Подобно нещо не се е случвало вече няколко десетилетия: един писател още след първата си сериозна публикация, както се казва, се събужда знаменитост и после бързо и самоуверено влиза в световната литература.
"Кой е той - новият Борхес?" - пита авторът на предговора към първия сборник на Пелевин "Синият фенер". Следват Малкият "Букър", присъждан за най-добър дебют, романите "Животът на насекомите", "Омон Ра", преведени на десетки езици и последният засега роман "Чапаев и Пустота", вече излязъл в престижната за момента "черна" серия на издателство "Вагриус". Днес Пелевин е на 34 години 1, той самият си е направление, течение, серапионов брат и зелена лампа. Той събира несъчетаеми неща: ирония и трогателна сериозност, демократизъм и елитарност (в такива изключително актуални за руската интелигенция въпроси като будизма и самурайския кодекс на честта Пелевин е просто неприлично образован). Но никак не бих желал Пелевин да бъде определян с това. Той трябва да се чете, да се преразказва, да се цитира. За себе си Виктор не обича да разказва, пък и гледа да не се среща с журналистите.
С мен отказа да разговаря, но писмено отговори на въпросите, като по устав: прецизно, точно и в срок. Не пожела да се снима - не обича, но ни изпрати картичка, която му харесва.


- Преди известно време на молбата ми да направи характеристика на вашето литературно поколение - тези, които идват след "метрополците" - Виктор Ерофеев каза, че там няма никакво поколение, там е само Пелевин. При това, разбира се, ви оплю. Вашият коментар.
- Аз не разбирам съвсем какво означава "литературно поколение". Има такава народна етимология на тази дума: "поколение" е група хора, които "изпукват" по едно и също време2. Не ми се иска да поемам подобна отговорност. Да се свързва физическата възраст на човека с онова, което той пише, е доста милиционерско. Не ми е ясно защо писателите трябва да бъдат групирани по възраст, а не по тегло например. А що се отнася до това, че Виктор Ерофеев ме е оплюл - обидно ми е, разбира се, но какво да направя. Екзистенциалистите са сложни хора.
- А вие за какъв се смятате: за гуру или за белетрист?
- Що се отнася до думата "гуру", навремето с моите приятели използвахме глагола "да гуруваме". Гуруването се смяташе за една от най-гнусните работи. Надявам се, че в подобно нещо не могат да ме обвинят. За белетрист също не се смятам. Да си кажа право, нямам особена необходимост да се квалифицирам като такъв или онакъв.
- Как се отнасяте към мненията, че Пелевин предлага едва ли не нова религия?
- Не съм чувал такива мнения. Никаква религия не съм предлагал на никого, но ако някой се е увличал по нея или дори е започнал да вярва, бих го посъветвал незабавно да отдели средства за ремонт на храма. Ще трябва да цикля паркета, да налепя нови тапети, да сменям вратите, а парите не ми стигат.
- Една от модерните теми днес е отношението на вярващия към другите религии.
- Според мен това е измислен проблем. Истината, до която се достига чрез религията, няма нищо общо с ума, така че за християнина (не формалния, а вярващия) няма особен смисъл да се интересува от исляма. Там няма да намери никаква "информация", която би допълнила Библията и която би му помогнала да разбере нещо по-дълбоко. Напротив, в главата настъпва хаос и вместо да се старае да живее праведно, човек ще се занимава с безсмислени спекулации за това кой е Иисус - пророк Исая или Синът Божи. Ако на човек му е провървяло и той вярва, тогава най-добре е просто да следва вярата, да я приеме такава, каквато е. И не му трябва да се доближава до когото и да било, освен до Господа. А що се отнася до взаимоотношенията между отделните религии, те за мен са три изгорели лампички. "Религия" означава "връзка" и тази връзка човек може да я изгради единствено сам, независимо дали е посветен или не. Но честно казано от въпроси на религиозна тема се чувствам неловко. Налага се да говоря за божественото, а вчера съм пил водка в женска компания. Някак неудобно ми става.
- Наркотиците. Вие като че ли не криете, че сте опитвали?
- Към наркотиците, особено към адиктивните, се отнасям крайно отрицателно. Виждал съм как умират хора от тях. Аз лично не взимам накротици (макар, разбира се, да знам за какво става дума) и не съветвам никого да го прави. Това не води доникъде и нищо не дава, освен отнесеност и отвращение към живота. Наистина, за наркотици пиша твърде често, защото, за съжаление, те се превърнаха във важен елемент от културата. Но пък да се прави от това извод, че самият аз взимам...
- Малкият "Букър". Как се сдобихте (как си го представяхте и т.н.)? Как се отнасяте към тази награда?
- Малкия "Букър" получих съвсем неочаквано и научих за това по телефона. Ставаше дума, че в шорт-листа е попаднал "Омон Ра", пък ме наградиха за "Синият фенер". Що се отнася до "Омон Ра", за него бързо се успокоих - на следващата година той попадна в шорт-листа на "Independent foreign fiction prize" - това е английска награда за литература. Съвсем не по-лоша от "Букъра". А колкото до руската награда "Букър", аз не съм близък с тези кръгове, които я раздават, и нищо не мога да кажа. Имам чувството, че с нея се случва същото, както и с всичко останало в Русия. Има - или поне имаше - тенденция да я присъждат не за конкретен текст, а за навършени години и за цялостна дейност. Но не ме учудва - у нас по принцип има твърде малко прилична литература и твърде много "литературен процес". (...)
- Аз зная за вас много малко неща - само книгите ви съм чел. Представям си ви като някакъв международен плейбой: получил най-престижна награда, отишъл да разговаря за творчеството си със самия Виторио Страда или с Волфганг Козак... Разкажете за себе си това, което смятате за нужно.
- А защо, Евгений, смятате, че за мен трябва да се знае това или онова? Аз също не зная за вас почти нищо и какво толкова, съвсем естествено е. От мен точно толкова става международен плейбой, колкото от Русия - демокрация. Що се отнася до наградата, за която говорите, това не означава, че са ми дали пари. Става дума просто за пътуване до Америка по литературна програма. Там излязоха две мои книги (виждах ги в книжарниците на десетина града, от Ню Йорк до Лос Анджелис) и много позитивни отзиви, дори една голяма статия в "Ню Йорк Таймс"-дейли, което наистина рядко се случва. Пък и тези книги не се продават зле. Получавам много мили писма от американски читатели. На път са още две книжки, а сега се канят да издадат и "Чапаев", което, да си кажа честно, приятно ме изненадва.
- Напоследък се говори, че масовата култура не била страшна, хората се надяват нещата да се променят и да се върне интересът към Голямата Култура...
- Масовата култура е и Голяма Култура, независимо дали искаме това, или не. А хората проявяват интерес само към нещо интересно. У нас се случва следното: много хора смятат, че трябва да предизвикват интерес, защото продължават руската литературна традиция и са представители на "истинската литература", на "голямата култура", на mainstream. В действителност обаче те не са представители на нищо, освен на собствените си напъни. И едва ли нещата ще се променят в тяхна полза, без помощта на някакъв нов Главлит. А руската литературна традиция винаги се е развивала чрез собственото си отричане, така че онези, които се опитват да я "продължават", нямат никакво отношение към нея. Днес въпросът стои по друг начин - може ли да се напише хубава книга, която да стане част от масовата култура? Аз мисля, че може и за това има много примери.
- Славата не развали ли Виктор Пелевин?
- На практика аз не общувам с хора от литературните кръгове и в този смисъл не усещам нито славата си, нито омразата им. Понякога чета разни статии за себе си. Случва се, окепази те някой вестникарски простак, разстроиш се. Ама след половин час ти мине. Толкова. А моите приятели малко се интересуват от литература, макар и да ценят книгите ми. Дойде някой път някой на гости, ти му покажеш книгата си на японски, а той ти вика: "Кога най-сетне, Виктор, ще се захванеш със сериозна работа?" Изобщо, на мен ми харесва да пиша, но не ми харесва да бъда писател. А това, за съжаление, става все по-сложно да го избегнеш. Ако не се коригираш, пораства писателското ти его и всичко, над което си се присмивал допреди две години, започва да ти се струва сериозно и значително. Смятам, че е много опасно, когато "писателят" се опитва да живее вместо теб самия. Затова не обичам много литературните контакти. Писател съм само в момента, когато пиша нещо, а целият ми останал живот не интересува никого.

Интервюто на Евгений Некрасов публикуваме със съкращения.

Интервюто взе Евгений Некрасов
Превел от руски Людмил Димитров


















1 Интервюто е от 1996 година.




























2 Игра на думи: от рус. "околевают" - "псовисват", "ритват камбаната" - бел. прев.