Брат по разум
Тази година Виктор Пелевин, авторът на "Чапаев и Пустота" и "Generation П", е безусловно най-модерният писател. Всички са го чели, но никой не го е виждал.
Пелевин винаги е твърдял, че обективна реалност не съществува. Затова често предпочита и сам да изчезва.

- Извинявайте, но за какво са ми тези ерзаци, когато пред мен е целият живот? Аз не чета никакви списания, не гледам телевизия.
- Не се занасяй.
- Честна дума. Работил съм като копирайтър, яка работа падаше, но телевизия не гледам. Дори антената ми не е читава, на три места е счупена. Е, ако чак толкова поискам нещо да гледам, мога да намеря парче проводник, да го вкарам в извода за антената и все нещо ще се появи на зеления фон и ще заговори. Виж, филми гледам - през видеото телевизорът работи съвсем нормално.
- Защо не вдигаш телефона?
- Нищо добро не чакам от телефона. Чудото никога не може да се предскаже. Дори отвикнах да прослушвам и съобщенията. Прибирам се вкъщи, а в автоматичния брояч - четиридесет и пет съобщения. Натискам копчето и всичко се изтрива.
- Но се движиш с мобилен.
- Включвам го само ако трябва да се обадя някъде.

Ти, Петка, преди да говориш за сложни неща, проумей простите.
Виктор Пелевин, Чапаев и Пустота

Пелевин живее в спалния район Чертаново и съвсем не страда по този повод. "За мен всички райони са спални, аз и в центъра по същия начин ще спя, ха-ха-ха!". Той няма никаква кола, пътува с метрото и твърди, че то много му харесва. За интервюто, между другото, пристигна с частно такси - с една измъчена бричка.

- В метрото повече ми харесва. В него винаги чета "Московски комсомолец", особено обявите. Скоро прочетох много интересна обява: "Пълна свобода". Оттогава непрекъснато се опитвам да си го представя. Нещо ме засърбяха ... - ама и никакъв секс ли не се предвижда? Чисто и просто - пълна свобода. Той не може да си представи живот, в който ще трябва да става рано сутрин и да отива някъде. "Аз никъде не работя." В действителност Пелевин работи непрекъснато. И не само когато пише, но и когато разговаря. Той жонглира с думите, кефи се на парадоксите, всяка минута измисля нови рекламни трикове (от типа "Вагриус" - "Виагриус") и внимателно слуша другите, за да се хване за някоя дума и да направи каламбур. Седналият на съседната маса възрастен чичка в един момент не издържа: "Млади човече, престанете да подслушвате!". Пелевин често разказва вицове и сам дълго се смее на тях, тресейки цялото си тяло. Когато нещо особено много му хареса, победоносно размахва свити юмруци, продължавайки да се хили. Говори на блатен жаргон, примесен с абстрактни понятия. (...)
- Четеш ли отрицателните рецензии за книгите си?
- Уф... Вече не. Но по-рано ги четях. И много се разстройвах.

Това май не е съвсем вярно. И досега ги чете и много се разстройва. Бяха му познати статиите, които аз разпечатах от Интернет, а някои критици цитира наизуст с дълги пасажи. После въздъхва: "Когато завършвам някой роман, за мен е важно собственото ми усещане дали съм написал нещо хубаво".
Миналата година списание "New Yorker" го постави сред шестимата най-добри млади писатели на Европа. Английският му издател, Том Бърчън, смята, че за руски писател успехът на Пелевин на Запад е твърде внушителен. "Пелевин, разбира се, не обича публичността - казва Бърчън. - Но на Запад той прие тези правила на играта, макар и много трудно, защото разбра, че от появите му пред публиката зависи продажбата на книгите". (...)
Пелевин се подстригва почти нула номер: "Това е израз на будисткото у мен".

- Винаги ли си се подстригвал така?
- Не, по-рано си правех някакви прически. Но така е по-удобно, когато нямаш никаква коса, можеш направо да си пъхнеш главата под чешмата, ако искаш да си измиеш муцуната.
- За какво си харчиш парите?
- Те сами си се харчат. Ами, за компютри, за какво ли не, за пътешествия.

Къде пътешества той? От всички места по света най-много обича Кавказ - всичко, което се намира под планината Елбрус, но сега се страхува да пътува дотам - "стръмно" било. По същия начин се плаши и от Крит, където приятелката му го кара да идат. "На Крит преди много хиляди години е имало страшна вулканична катастрофа или нещо подобно". Затова му е по-добре да пътува до Египет и до будистките манастири в Корея. Тази пролет повече от месец е прекарал в Америка, в едно горско стопанство, на три часа път от Ню Йорк:

- Това е много хубаво местенце, понеже там, първо, няма телевизор, второ, няма вестници, и, трето, няма никаква връзка със света. Дори не могат да ти се обадят по телефона, само факс могат да ти пратят. Момичетата, които не успях да разкарам, факсове ми пращаха. Седиш си там, можеш книга да пишеш, можеш друго да правиш. Аз лично си играех компютърни игри. Минах и "Mist", и "Independence War", абе накратко, всички най-важни... Оттам се обадих в Ню Йорк и...
- Е, нали разправяше, че нямало телефони.
- Има телефонен автомат. Така че се обадих в Ню Йорк и ми казаха, че американците нещо бомбардират, самолети летели. Напрегнах се. Ако размислиш с термините на канибализма... В Африка се смята, че ако изядеш някого, придобиваш качествата му. Америка изяде совката. Конкретно го изяде. И неговите качества започнаха да се проявяват и да се възраждат в Америка.

Независимо от американския канибализъм, Пелевин е готов да защитава Америка с пяна на устата: "Там честният човек смело може да каже какво мисли!".
Пелевин отлично говори английски, английските преводи на книгите си редактира сам.

- Къде си учил езика?
- Изобщо не съм го учил. Аз нищо не уча. Просто си го знаех. Още от самото начало.

Към Европа също се отнася с нежност. Често ходи до Лондон, а в Париж отсяда при своя френски издател Оливие Ролен.

- Жена му, Джейн Биркин, е вдовицата на Серж Гинзбург. Страхотна жена! Имала е трима мъже - един евреин, един ирландец, и третият - там някой си. Нищо не й се е опряло.

И на Пелевин малко неща му се опират. Той е на 36, роден е на 22 ноември и е много горд с това: "Направо ще ми се смееш, но аз имам много интересен знак. Работата е там, че зодиакалните съзвездия не са дванайсет, а тринайсет. Има съзвездие между Скорпиона и Стрелеца, казва се Змиеносец или Змиедържец. На 22 ноември този знак проявява силата си."
Той израства на Тверския булевард, "около ТАСС" и учи в 31-во училище на улица "Станиславски" - заедно с Антон Табаков и Михаил Ефремов.

- Табаков носеше фасове от "Winston", крадеше ги от пепелника на баща си - ей толкова дълги. Сядахме в градинката и ги пушехме. Училищните ми приятели сега си имат деца, които вече сами ходят на училище. Това ме смайва. Как ей така изведнъж ще взема и ще създам някого?
- Защо?
- Страхотна отговорност е. Ако е нещо сериозно, тогава не съм съвсем сигурен, че това е правилната постъпка - да се родиш тук. Във формата на човек. Трябва ли да замесвам и някой друг? И то в такава работа?
- А на тялото изведнъж не му ли олеква?
- Е, на моето тяло какво му е, да не би да е лошо? Да се съблека ли?

- Вие сте идиот, - каза спокойно тя. - Мястото ви е в лудницата.
- Не сте единствената, която смята така, - отвърнах аз, оставяйки на масата празната бутилка.

Виктор Пелевин, Чапаев и Пустота

- Слушай, твоят костюм ми харесва. Стил "Пак двойка!". Точно с такъв костюм бях на абитуриентската си вечер.
- И какво се случи на нея?
- Точно в това е ужасът, че нищо не се случи. И оттогава непрекъснато чакам. Да ти кажа, в женската красота има нещо объркващо. Струва ми се, че когато едно красиво момиче се облича добре, очаква чисто и просто да я свалят на пода. Така де. За да живееш с истината, трябва да си в този момент. Той е истината. Друго няма. Щастието е толкова случайно, не е възможно да го планираш. Какъвто и органайзър да имаш, никога не би написал: в четвъртък, от единайсет до двайсет - щастие. А освен щастие, какво друго му трябва на човек? Ето сега - аз си седя и съм толкова щастлив, толкова щастлив! Разбира се, това може да е и химическа реакция на организма... Смешно ти е, нали? Но ще минат няколко години и ще се убедим, че нищо днешно вчера не е съществувало. Чжуан Цзъ е първият, който е казал... Опитвам се да си го спомня на китайски...
- Не е нужно на китайски.
- Просто когато красивите момичета сметнат, че си умен, бързо се събличат.

- Мисля си, - каза тя, - да ви плисна ли в мутрата шампанското или не?
- Представа нямам, - отвърнах аз. - На ваше място не бих го направил. Все пак не сме си толкова близки.

Виктор Пелевин, Чапаев и Пустота

Интервюто е публикувано в списание Vogue, бр. 9, септември 1999. Тук го поместваме със съкращения.

Разговора води Карина Добротворска
Превел от руски Людмил Димитров


Интервю с
Виктор Пелевин
за Vogue