Литературата на Виктор Олегович Пелевин е творчество на прехода между времената, на предела, текст "пост-" и "пре-", "вече не" и "още не", но това е и специфичен пример за симбиоза между книжното и електронното битие на текста, който служи на Мрежата и е обслужван от нея, еднакво е търсен и ценен и от юзърите, и от "хартиените" читатели. Електронните библиотеки, подобни на вместилата Пелевин такава на М.Мошков (http//www.lib.ru/), способстват обаче и за създаването на "феномена на нечетящия читател", който само лови текстове, който е информиран за литературата, но не цели удоволствието от четенето, нито от писането (своето), а търси единствено причастност към ставащото. За този "нечетящ читател" Пелевин е идеален, той целият е в Мрежата, може да бъде открит, да бъде "източен", прегледан, "зипван" и, евентуално, може би, някога прочетен.
В опит да изкушим този читател, а и да създадем по-различна представа за творчеството на Пелевин у познаващите преводите в сп."Факел" ("Откровението на Крьогер", "Зомбификация", "Денят на булдозериста", "Поколение П"), избрахме текстове, които са относително малко или неизвестни у нас, като например разказа "Водонапорна кула" - колосално изречение, уникален, удивително плътен текст, тръпчив екстракт от един живот, значещ всички животи, и есето "Икстлан - Петушки", разширяващо представата за афинитета на писателя към езотериката, мистиката, паралелите между световете и културите. При наличието на десетки статии и рецензии за Пелевин предпочетохме да акцентираме не на крайностите в интерпретациите (от "осанна" до "анатема"), а върху опитите за "академизирането" му в Русия и зад океана (А.Генис).
Интервютата Пелевин, от своя страна, имат особена притегателност - първо, поради малобройността си, и, второ, защото те, повече премълчавайки, отколкото казвайки, допълнително легендаризират явно не обичащия публичността писател, заподозрян дори в това, че е "не повече от колективна халюцинация в съзнанието на читателите си".

Ренета Божанкова
Людмил Димитров


Д-р Людмил Димитров (1967) e старши асистент по руска класическа литература (ХIХ век) в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на монографията "Четвероевангелие" от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл "Малки трагедии" (1999).

Д-р Ренета Божанкова (1963) е главен асистент във Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на научни публикации и учебни пособия върху руската литература на ХХ век, главно по проблемите на модернизма и постмодернизма.
Под печат в издателство "Факел" е нейната книга "Постмодернистичният руски текст".