Среща на министър Абрашев с творческите съюзи
На 12 септември в НДК новият министър на културата Божидар Абрашев се срещна с представители на творческите съюзи. Срещата се оказа с опознавателен характер. На нея министърът представи екипа си, а съюзите щрихираха основните проблеми в управлението на културата, както и някои свои (свързани предимно със сгради и наеми).
Предпазливата безличност на дългото четене на биографии от страна на министъра - кой кога е роден, какво е завършил, къде е работил, в което се състоеше представянето на сътрудниците му - като че ли от самото начало наложи скована, неловка атмосфера. Изчаквателното мълчание беше нарушено от Жени Захариева (председател на Съюза на музикалните и танцови дейци) с опит за енергична и делова консолидация на присъстващите около най-важните, според нея, теми. Тя предложи да се разискват: първо, промени в законите (данъчни облекчения за спонсорство на културата, изискване на 1% от държавния бюджет, с който да разполага МК, изискване на процент от хазарта, който да отива във фонд "Развитие на културата"); второ, статута на творческите съюзи; и трето, Закона за закрила и развитие на културата. Срещата не се състоя по предложения от нея дневен ред, но думата "гласуване", употребена във връзка с него, очевидно изнерви председателя на Съюза на художниците Христо Харалампиев, който на няколко пъти с подозрение попита какво трябва да се гласува и защо да се гласува.
Както и да е, въпреки малко вялата и формална атмосфера на срещата, създаваща чувство за предварително изгубена битка, все пак станаха ясни основните потоци проблеми, с които би трябвало да се заеме администрацията в областта на културата. Това е на първо място пълната "каша" в законодателството, както се изрази Александър Жеков, председател на Творческия фонд на Съюза на артистите. Действащият в момента Закон за защита и развитие на културата е окастрен и неефективен, това никой не подлага на съмнение. Но освен него действа и Законът за юридическите лица с нестопанска цел, по който са регистрирани някои от съюзите. Този закон обаче е писан за фондациите и се оказва непригоден за творчески съюзи, най-вече защото забранява синдикална дейност. Творческите фондове се управляват пък по трети закони. Председателят на Съюза на архитектите Танко Серафимов се оплака от Закона за авторското право, който е добре разработен в частта си за медиите, но твърде слабо защитава архитектурата. Той поиска данъчни облекчения за самите съюзи, защото тяхната дейност е идеална, а по силата на действащите закони се облага като стопанска. Това често пъти принуждава съюзите да търсят хитрини и вратички в законите и все пак не решава финансовия им проблем. Според Серафимов по-голямата част от средствата на Съюза на архитектите отива не за синдикална, а за социална дейност (подпомагане на възрастните му членове). Споменати бяха приети, но недействащи законови положения, които биха могли да допринесат много за решаване на финансови проблеми. Валентина Бояджиева от Съюза на преводачите каза, че Законът за творческите фондове предвижда отчисления от преводаческата дейност и от ползвателите на тази дейност. Но те не са събирани повече от 10 години. Сега Съюзът на преводачите вероятно ще напусне помещенията, с които разполага, поради невъзможност да си плати наема. Александър Жеков пък припомни за приетото още през 1993 г. решение да се събират 5% от фактурната стойност на всички празни носители (касети, дискове и т.н.), като те отиват във фондове за култура. Имало е назначени дори контролни органи. Но кой може да излезе на глава с митниците, които е трябвало да правят отчисленията.
Вторият поток от проблеми, които постепенно изкристализира в хода на срещата, е, какво всъщност е творчески съюз - въпрос, основен за законовото уреждане на дейността му. Тук Михаил Неделчев, председател на Сдружението на българските писатели, изложи своята философия, същността на която се състои в това, че трябва да се подпомагат "дейности, а не колективи". Той заяви, че се страхува от възстановяването на старата система, привилегироваща определен брой колективи, наричащи се творчески съюз и ползващи се от гарантирани финансови фондове. Къде тогава остават регионалните сдружения и не са ли те по силата на дейността си също творчески съюзи, попита Михаил Неделчев. В Полша фонд "Полска литература" е независим и от двата съществуващи писателски съюза.
Сложността на проблема идва и от това, че конкретната творческа дейност на членовете на отделните съюзи е съвсем различна, което прави различни и възможностите за самофинансирането им. Различни са и конкретните им проблеми. Така например Съюзът на филмовите дейци настоява за цял отделен Закон за българското кино, чието прокарване забуксува в миналия парламент.
Накратко бяха засегнати и някои житейски неуредици. Съюзът на учените е преследван от общините, които искат да му отнемат сградите (част от тях паметници на културата); Съюзът на художниците е възмутен от законовите претенции на Университета към сградата на "Шипка" 6; Съюзът на българските композитори припомни, че зала "България" не е собственост на Софийската филхармония, която от 1990 г. събирала средствата от нея, включително и наема от гастролиращи от провинцията филхармонии.
В тона на повечето от участниците в срещата се долавяше известна небрежна вялост. Защото, освен на новия екип на министерството, проблемите са известни на всички и се предъвкват от години. Министър Абрашев изслуша всички с търпеливо мълчание и накрая заключи, че има "планини от проблеми, за част от които не съм и подозирал". Това простодушно заключение се предхождаше от не по-малко простодушното напомняне, че всяка битка за интересите на културата се свежда до битка между културния и финансовия министър. Мекотата и отстъпчивостта в поведението на културния ни министър засега не издават у него боеца.

Ирина Илиева