Пирин фолк с ново местожителство
Тази година "Пирин фолк" даде на журналистите с вкус към скандала още едно основание да му обърнат повече внимание. В навечерието на набелязаните за фестивала дати се разбра, че между съорганизаторите са възникнали напрежения, в резултат на които това празнично за хора от цялата страна събитие сменя домакинството си: от Сандански в Благоевград. Сменен беше и каналът за телевизионно излъчване: от БНТ на бТВ.
Но едва ли "жълтите подробности" интересуват читателите на "Култура", а те не са и моя работа. Смисълът на самия фестивал е в нещо друго: колко и кои от новите песни, които той ежегодно предлага, ще се завъртят по медиите и ще се приемат от публиката.
Такава е отправната точка в оценките на експертите, на журито. В този род музика обаче днес, по ред известни причини, публиката забелязва преди всичко изпълнителя. И то дори не детайлите в интерпретацията на новото парче в репертоара му, а самия него като цяло - и то най-вече с ония негови черти, на които слушатели (и зрители) държат най-много, ценят най-високо.
Изпълнителите? Освен познатите от предишни издания силни имена, утвърдили се в листата на "Пирин фолк", сега дебютираха няколко нови артисти, всичките - с очевидни качества. Те обаче не можаха да блеснат с тях - според мен, главно защото песните им не предоставяха достатъчно възможности за това. От кандидатите за доста бляскавото съзвездие на "Пирин фолк" май само Орхан Мурад успя да разкрие себе си, и то най-вече в собствената си песен. Песните? Според статута на фестивала те са в центъра на вниманието, поне на журито. А всеки от останалата публика ги слуша със собствените си уши, оценява ги според собствените си критерии, и то май главно през призмата на пристрастието си към един или друг изпълнител. От друга страна, всеки автор - нарочно или не - остава верен на себе си. А успехът е почти сигурен, когато авторът не само възпроизвежда конвенционалните параметри на установената в жанра и в практиката му стилистика, а успява да изрови от фантазията си и някое ново зрънце, което да превърне в някаква степен опуса му в откритие. Зрънце, което да покаже нещо хем типично за изградената традиция, хем актуално, хем оригинално, неповторимо, което да спре и привлече към себе си вниманието, да се превърне в предизвикателство.
Особено важни в това отношение са аранжиментите. От една страна, те са в състояние да унифицират отделните продукти дори когато те носят някакво оригинално мелодическо откритие на автора; но, от друга страна, те могат и да откроят даден опус така, че той да бъде забелязан. За мен такъв пример е новата песен на Илиян Михов "Хей, девойче" - образец за творческо и органично отношение към фолклорната традиция. Сигурно това е и причината тя да спечели първата награда, при това с пълно мнозинство от гласовете на членовете на журито. Бих поставил редом с нея и изпълнената от Веселин Маринов нова песен на Тончо Русев и Евтим Евтимов "Един е Яне", аранжирана от Пламен Велинов находчиво и мераклийски. Естествено, това не са единствените творчески успехи на тазгодишния "Пирин фолк", но те, според мен, са най-показателни. И - пак според мен - перспективни.
За себе си, а и за по-голямата част от публиката, "Пирин фолк" като че ли е определил ясно доминиращата си орбита: нови песни, претворяващи традициите на македонския фолклор. Не съм сигурен обаче, че една такава привлекателна, оправдана и все пак ограничена орбита е най-подходяща за фестивал с национално-представителни претенции, а и вече постигнати позиции, при това в страна с такъв богат и разнообразен фолклор като България. Но това е проблем на статута на самия фестивал. И на прозорливостта, която неговите организатори биха проявили, за да прецизират и актуализират този статут с оглед на още по-широкия социален отзвук на фестивала. А защо не и с перспективата за постепенно разширяване на националните му рамки?...
Като верен приятел на "Пирин фолк" съм убеден в това.

Генчо Гайтанджиев