Момчето е пораснало
Васко Василев за радост все пак бе в центъра на огромния интерес на публиката в зала "България" на 15 септември. Въпреки магнетичното за мнозина неполучили още обещание за служба и в новата администрация - доста познати физиономии като кученца седяха пред ложата в началото на паузата - обявено присъствие на г-н Сакскобургготски (патрон на концерта), все пак изкуството надделя над "службата на народа". А иначе министър-председателят очевидно предпочита операта и симфоничния концерт за разлика от предшествениците си, което за мен лично е един важен плюс за "имиджа" на държавата. Очевидно обаче още не се е запознал с музикално-артистичните ни ресурси, за което (надявам се) може да му помогне и министърът на културата, който не беше на концерта. Може би ако бе присъствал, щеше да му съобщи, че зала "България" рядко е чувала толкова безпомощен диригент - такъв със свещ в България май не можеш откри. Ясно е, че някой плаща, за да дирижира Оливър Гилмур (по-рано в афишите името му бе Гилмор - но това не е важно, защото няма за какво да се помни). Но ако този с парите е глух, не виждам защо от това трябва да страда музикант като Васко Василев, който пристига в София от фестивала "Джордже Енеско" в Букурещ, където е гастролирал с Английския камерен оркестър като солист и диригент.
Но да се върнем към същественото. Този концерт аз считам за действително завръщане на Василев, въпреки че преди месеци той пристигна тук със състава за свободни аранжименти на класика "Лауреат". Тъкмо класическият меломан помни със сантимент първите си срещи със съвсем малкия Васко, концертите с оркестър, рециталите, конкурсите... Цигуларят свири за последен път в София 19-годишен - също Чайковски концерт под палката на Емил Чакъров. В същата 1989 година Васко заедно с Веселин Пантелеев и Александрина Пендачанска бе солист на турнето на Фестивалния симфоничен оркестър с Чакъров в Германия. След това замина за Англия. И ето сега е тук - отново с Чайковски концерт - 12 години по-късно, вече концертмайстор в Ковънт Гардън, вече концертиращ в много страни и със самочувствието на човек, който е постигнал нещо и може да си позволи и търсене в ню ейдж визията за класически звук.
За тези години Васко Василев е станал по-гъвкав, по-разнообразен и по-нюансиран, що се отнася до звука му и находките в него. Неговият по-зрял възглед за Чайковски е по-близо до елегантната пластика и това се чува отчетливо. Чуват се някак си и годините, в които е трупал познания, в които е събирал наноса на различния тип музикална практика. На генералната репетиция го запитах какво е добавил към концерта, той отговори: "Опита, който получих, след като познавам вече няколко от балетите на Чайковски..." Наистина една елегантност, непозната преди това, се е прибавила към неговата интерпретация. Сцената е все така удобна за цигуларя, той изглежда все така спонтанен и емоционален, продължава да е много атрактивен и притегателен за публиката, която очевидно не го е забравила. Това бе един Чайковски на мекия жест, на детайла, на обиграването на момента. Може би концертът би прозвучал още по-цялостно, по-излято и оттам по-близо до самата си същност, в която, както се знае, оркестърът не е за пренебрегване, ако Василев имаше в лицето на диригента партньор. Не бе от полза за общото впечатление непрекъснатото влачене и мислене такт за такт, което Гилмур наложи и което се отрази твърде осезателно на общото впечатление. Дори в третата част, където Василев бе пределно категоричен и ясен относно разбирането за фактурата, отново най-елементарни преходи между темпата бяха проблем за диригента. Твърде голям бе контрастът между потенциала на двамата, за да не пострада от това музиката. Въпреки инструментализма, музикантското присъствие, прекрасния звук и харизмата на солиста. В цялата тази трагикомична ситуация остава надеждата, че Васко Василев ще бъде поканен отново в цикли на радиооркестъра или на филхармонията.

Екатерина Дочева