Виртуално и реално

За някой обсебен от истината и непоколебимата вяра в действителността горната подредба ще бъде скандална. Как виртуалното ще бъде пред реалното, след като - знаем - действителността е винаги преди теорията, реалността е винаги преди нейния образ? За тези обаче, които следят един от стойностните американски сериали, излъчвани по bTV - "Западното крило", един подобен ordo (ред) ще си бъде съвсем естествен, нещо повече - чак задължителен. Защото сюжетът, около който се върти филмът, е съсредоточен преди всичко и най-вече върху представянето на нещата, върху конструирането на образи - симпатични, адекватни и съобразени с тъй нареченото "обществено мнение". Проблемите, които обглежда, са за отношението с медиите, за такова тяхно улавяне ("зарибяване"), което да не хвърля сянка върху лика на властта, да не затъмнява чистия й и непорочен образ. Свидетели сме едно към едно на изведеното от един френски философ "общество на спектакъла", където истината за нещо зависи не от самото него, а от неговото представяне. Виртуалното застава пред реалното и става по-съществено от него: не е толкова важно какъв си, важното е как те виждат.
Така въображаемият разказ в "Западното крило" в момента по парадоксален начин се преплита с реалното случка на най-големия терористичен акт в световната история. Той също беше така предвиден, че да бъде видян; така организиран, че да бъде визуализиран. По същия начин, по който демократичната президентска власт на Съединените американски щати прави всичко по силите си, за да се сдобие с един приемлив и красив вид, терористите наблегнаха на "външния" вид, на зрелището, на спектакъла, на виждането на техните действия така, че да смразят кръвта, да изправят косите и да вдъхнат ужас. Ще рече: в съвременния свят не е толкова от значение случването на събитието, много по-значимо е неговото отразяване, неговото превръщане в картина. Без CNN, Euronews, Би Би Си и въобще без телевизията констатацията, че след взривяването на двата "близнака" светът вече "не е същият" просто би била немислима, не би могла да бъде валидна; благодарение обаче на тях и на мястото, което заемат в нашата култура визията, образът, представянето тя не само е истинна, тя дори е необходима. Глобализацията всъщност е картина, е рожба и продукт на/за очите; следователно без телевизия тя не е възможна. Последната е неин инструмент, нейно най-могъщо средство и тъкмо поради това саботажът срещу глобализацията бе извършен с нейното "оръдие":
телевизията не беше просто спомагателност, тя беше условието, за да се извърши терористичният акт точно така, както се извърши. Извън екрана на телевизора се случват много бедствия, много нещастия, много злини, но злото става по-силно, по-могъщо, по-неотразимо - става видимо, едва когато попадне във фокуса на камерата. Защото ако не направи това, то е само един инцидент, но не и събитие. Живеем всъщност в свят, където няма нищо по-важно от картината и точно защото картината ръководи света, точно заради това ще ставаме свидетели на все по-големи страхотии. Ужасът като виртуалност, която е реална, вече се мержелее на хоризонта на обзетото от страх и треперещо в напрегнато очакване човечество. Бидейки зрители, в нашето бъдеще ние сме обречени да бъдем и потрисани...

Митко Новков

P.S. Прочее, в последната за минала седмица серия на "Западното крило" също станахме зрители/свидетели на терористичен акт.






Петък,
ранна утрин