Дяволи
Гледам с ужас и мъка шокиращите картини от Ню Йорк и Вашингтон и мисля за това, че вълната от религиозен и националистически фанатизъм набра сила в целия ислямски свят, от Филипините до Газа, от Либия до Алжир, от Афганистан до Иран, от Ирак до Ливан и Судан. Тук, в Израел, се оказахме особено изложени на смъртоносния й устрем: почти всеки ден сме свидетели на пряката връзка между насаждането на омраза и кървавите бани, между религиозните проповеди, които възхваляват Джихада, и тяхното въплъщаване в самоубийствени атентати и коли-бомби срещу невинни граждани. Обстоятелството, че сме жертви на арабския и мюсюлмански фундаментализъм, неминуемо ни заслепява понякога и пречи да осъзнаем, че шовинистичният и религиозен екстремизъм ескалира не само там, където се изповядва Ислямът, но и в много части на християнския свят, а бездруго и сред еврейския народ. Ако чудовищното изпитание, на което Америка бе подложена, се дължи на факта, че фанатизирани молли и аятолласи настойчиво я описват като "Големия Дявол", то и Америка, както "Малкият Дявол" Израел, ще трябва да се подготви за дълга и изтощителна борба.
Сигурно е нормално и човешко, когато под въздействие на първоначалния шок, подведени от болката, някои от нас в Израел дочуват вътрешния си глас да казва: "Е, сега поне всички ще разберат какво изживяваме тук"; или: "Ето, сега най-накрая ще застанат на наша страна". Но това гласче е изключително опасно: то би могло лесно да ни накара да забравим, че със или без ислямския фундаментализъм, със или без арабския тероризъм, няма каквото и да било оправдание за дългогодишната окупация и репресия на палестинския народ от страна на Израел. Нищо не ни позволява да отнемаме на палестинците естественото им право да се самоопределят. Два огромни океана не опазиха Америка от тероризма, а Западна Йордания и Газа, териториите, завзети от Израел, надали ще ни защитят по-добре. Затова колкото по-бързо приключи окупацията, толкова по-добре и за окупираните, и за окупаторите.
В този момент е твърде лесно и подвеждащо да се хванем за някое от многото расистки клишета за някакъв "мюсюлмански манталитет", "арабски характер" или подобни глупости. Отвратителното престъпление, извършено срещу Ню Йорк и Вашингтон, не е нито война между религиите, нито битка между нации. Още веднъж става въпрос за сблъсък между фанатици, за които целта, каквато и да е цел - верска, националистическа, идеологическа - оправдава средствата, и останалите от нас, които вярваме в неприкосновеността на живота. Независимо от жалките тържествувания и изблици на радост в Газа и Рамалла във време, когато хора в Ню Йорк още горяха живи, никое уважаващо себе си разумно същество не бива да забравя, че огромната част от арабите и другите мюсюлмани нито са съучастници в престъплението, нито го приветстват. Почти всички са потресени и изпитват болка заедно с останалата част от човешкия род. И може би дори са по-угнетени, защото въздухът вече се насити с обезпокоителни антиислямски настроения. Подобни реакции обаче не са правилният отговор на престъпното деяние. Обратно, те стават част от играта на неговите извършители. Замислете се: нито Западът, нито Ислямът или арабите са "Голям Дявол". "Големият Дявол" е олицетворение на ненавистта и фанатизма. Тези две прастари умствени болести още мъчат мнозина, така че да внимаваме да не ни заразят!

Кориере дела сера,
14 септември 2001 г.

Амос Оз

Превод от италиански Нева Мичева