Войната на бъдещето
Терористичните нападения срещу Съединените Щати са огромна жестокост. По мащаб може и да не стигат нивото на много други терористични акции, като например бомбардирането на Судан, решено от Клинтън без приемлив претекст, разрушило половината от фармацевтичните запаси на страната и изтребило неуточнен брой хора (още никой не знае колко жертви е имало, защото САЩ блокираха разследването на Обединените Нации и вече никой не държи то да бъде завършено), нито пък други много по-тежки случаи, за които лесно ще се сетите. Но, така или иначе, сега несъмнено сме пред ужасяващо престъпление, в което - както винаги - най-лошо пострадаха обикновените трудови хора: портиери, секретарки, пожарникари... Не е трудно да си представим как унищожително ще се отрази това на палестинците и други бедни и репресирани народи. Както и колко бързо може да доведе до взимането на крайно строги мерки за контрол, които ще накърнят сериозно гражданските права и вътрешната свобода изобщо.
Случилото се разкри по драматичен начин неадекватността на проекта за "противоракетна защита". Повече от очевидно е, както не спират да повтарят стратезите-аналитици, че ако някой иска да нанесе тежки поражения на САЩ с оръжия за масово изтребление, е много малко вероятно да предприеме ракетна атака, която със сигурност би била засечена и осуетена. Намират се безброй други средства, по-простички и на практика непредотвратими. Въпреки всичко, събитията от последните дни сигурно ще бъдат използвани тъкмо в полза на разработването и вкарването в действие на въпросната система. Терминът "защита" е тънко покривало за плановете за военизиране на космоса, но с малко PR-обработка и най-хилавите аргументи ще добият тежест пред изплашеното обществено мнение. Вкратце, състоялата се терористична акция е истински подарък за шовинистично настроената крайна десница, за онези, които разчитат на упражняването на сила при управлението на подопечните си ресори. Да не говорим за предвидимите щатски реакции и онова, което биха повлекли след себе си, а именно - нови атаки, подобни или още по-лоши. Сценариите, с които разполагаме оттук нататък, са дори по-зловещи, отколкото изглеждаха преди последните кошмарни събития.
Сега трябва да изберем как да подходим към случилото се. Можем да изразим оправдан ужас, а можем и да опитаме да разберем каква ли е предисторията на това престъпление, да положим усилие да вникнем в мисленето на евентуалните му извършители. Ако изберем този втори път, струва ми се, че най-разумно ще е да се вслушаме в думите на Робърт Фиск, многогодишен пряк изследовател и несравним познавач на вътрешнорелигиозните дела. Описвайки "лошотията и стъписващата жестокост на един потиснат и унизен народ", той пише, че "близкото бъдеще на света няма да го изправи само пред неизбежността на война на демокрацията срещу терора. А и срещу американските ракети, които рушат домовете на палестинците, щатските хеликоптери, прицелени в ливанска линейка като през 1996-а, американските бомби, които избухват над селце, наречено Кана; срещу ливанската милиция, наета и въоръжена от израелския съюзник на Америка, която отвлича, изнасилва и убива в бежанските лагери".
И много още. Изборът отново е наш: можем да опитаме да разберем или да откажем да го направим, като помогнем да се сбъдне опасението, че най-лошото тепърва предстои.

Z-net, 13 септември 2001

Ноам Чомски
Превод от английски Нева Мичева