Паника в страната на играчките
Още доизживяваме един от най-инфантилните и икономически силни периоди в нашата история, заробени сме от невиждан досега материализъм... Консуматорската оргия доведе да фокусиране на цялата ни енергия върху сдобиването с вещи за употреба, като състоянието и реалните проблеми на страната бяха забравени. Днешният американец живее, за да купува, ползва и захвърля нещата, защото това е екзистенциалната цел, която обществото му е определило. Но няма цивилизация, която да се крепи и да расте върху подобни основи. Съединените Щати са огромна страна на играчките, обитавана от разглезени дечица, които си въобразяват, че винаги ще могат да се забавляват с тях. И не толкова тероризмът, колкото повсеместните апатия и безразличие са истинската опасност за нашето общество и демокрацията днес. Надявам се катастрофата да подтикне американците да се интересуват от по-съществени неща. Убеден съм, че е време да започнат да се замислят по-сериозно за своята позиция и роля в света.
Да не би да вярвате, че Америка е косвено отговорна за катастрофата, чиято жертва стана? Не желая да се превръщам в обвинител. И все пак смятам, че историческото развитие на нашата нация направи така, че само едно съвсем малобройно малцинство да си поставя важни задачи за решаване, вместо да се интересува от нелепи дреболии. В тази Страна на играчките не остана място за неосъществими мечти. Свободата на придвижване е неограничена, а за сбъдването на най-смайващи чудеса е достатъчно да натиснеш съответното копченце. Това създаде у хората илюзорно усещане за безсмъртие и привилегированост, като същевременно изкриви стълбицата на приоритетите им.
Може ли да се каже, че след случилото се Америка се е разделила с тази своя детинска наивност?
Съмнявам се. Докато трагедията течеше на живо по телевизията, половин-човечетата от екрана не спираха да се извиняват на зрителите, че прескачат спортната хроника. "Сигурно са ги затрупали разгневени обаждания на бейзболни фенове", си рекох. Колко народ беснееше заради отлагането на мачовете, без да обърне внимание на бруталността на случващото се... Давате ли си сметка?
Мислите ли, че точно това лекомислие предизвика свалянето на гарда от страна на американските политици? Надявам се искрено общият тон на страната да добие по-сериозно звучене след тази катастрофа. Америка се прави, че разговаря за политика, култура и социални теми, но в действителност единственото, което прави, е да си прехвърля в устата кухи и безсмислени думи. Стана изключителна рядкост да попаднеш на публичен дебат, в който нещо се казва.
Според специалистите колективната психика на страната днес е тежко ранена...
Сигурно е така. Но в колективните представи трагедията вече доби измеренията на холивудска суперпродукция и започна да се възприема като филм - прекалено краен, мъчителен и насилствен, но все едно нереален. В описанието на атентатите и вестниците не могат да се удържат: постоянно правят паралели с най-новото по киносалоните. А паралелът с Пърл Харбър?
Неуместен. Тогава Америка беше едва излязла от Голямата Депресия и гражданите бяха далеч по-сериозни и съзнателни за нещата от живота, за това какво е републиката.
Каква е политическата поука от това, което стана?
Още от двайсетте и трийсетте години трябваше да е ясно, че фанатиците са в състояние да завземат властта и да управляват цели нации - това стана в Германия, където злополучията след Първата световна война бяха такива, че тласнаха хората към реваншизъм. Десетки психолози изследват меандрите на терористичната психика, но малко са онези, които обясняват задоволително нещо от нея.
Как можа да се случи подобно нещастие?
Кой знае... Експертите предупреждаваха за такава опасност от много време насам. Но за съжаление управляващият клан далеч не се допитва до онези, които могат да посочат кой точно е отговорен и защо го е направил. Управляващият клан ходи да играе голф, вместо да си цапа ръцете с "мръсното" занятие политика. Сега Америка може би плаща цената на крайното си капсулиране?
Не смятам, че проблемът е в тенденцията към капсулиране на Щатите, защото американският бизнес в ерата на глобализацията е като октопод, чиито пипала са навсякъде и е всичко друго, само не и склонен да се изолира. Антиамериканските настроения в света се увеличиха пропорционално на разпространението и укрепването на образа на привилегирования янки-богаташ, който си кара спортната кола и въобще не го е грижа за нищо и никого. И италианците, и французите, и норвежците са мразени по същите причини. Но те не са първата военна сила в света.

Интервю на Алесандра Фаркас с Нобеловия лауреат за литература, Кориере дела сера, 13 септември 2001 г.

Сол Белоу
Превод от италиански Нева Мичева