Венеция 2001
Без истински фалове, но и без истински блясък "Златният лъв" отиде у индийката Мира Наир за "Сватба по време на мусони" - трагикомичен разказ за това как голямо еснафско семейство от Ню Делхи празнува нагласен брак. Филмът е забавен, полупатетичен, екзотичен, дори лековат, без риск да подразни, както спечелилият втория тазгодишен Лъв (в раздела "Кино на днешния ден") "Прекарване на времето" на французина Лоран Канте, посветен на драмата "безработица". От немай-къде и италианците получиха по нещичко, но Сандра Чекарели и Луиджи Ло Кашо (купа Волпи за най-добри изпълнители) не бяха в състояние да спасят филма "Светлина на очите ми" на Джузепе Пичони. Радва награждаването на филми като оригиналния и безмилостен "Горещини" на австриеца Улрих Зайдел и политическия "Тайно гласуване" на иранеца Бабак Пайами. Но, така или иначе, 15 награди са прекалено много. Още повече при условие, че някои от най-силните заглавия изобщо не бяха зачетени.
58-ото издание на фестивала приключи и с поредица от гафове. Последната пресконференция на президента на Венецианското биенале Барата и директора на Мострата Барбера в последния момент бе преместена без предупреждение с час и половина по-рано, а малкото журналисти, успели да я посетят, имаха удоволствието да чуят двамата да се превъзнасят поотделно и взаимно без мярка. Присъствието на президента на Републиката Чампи сащиса мнозина и остави без думи останалите: сякаш на фестивала никога не са идвали високопоставени лица. И прочие, и прочие - тромав финал за един нервен и несигурен за бъдещето си форум, измъчван от вечно нерешени структурни проблеми, усложнени от все по-многобройната публика.
Програмата? Като почти всяка фестивална програма, тя естествено отразяваше моментното състояние на киното. Почти всички хубави филми (на Ромер, Алън, Спилбърг, Мамет, Карпентър) бяха извън конкурса. С малки изключения (Ботело, Лоуч, Пайами, Зайдел, Капуано, Пеплоу), другите се оказаха по-скоро на средно или посредствено равнище... Въпросът е: защо изобщо съществуват конкурси и се раздават статуетки, след като най-талантливите не участват в надпреварата? При това положение, вместо да се рои, май е по-добре конкурсът просто да се премахне - "Златен лъв" номер две внесе нищожни изменения в картинката, без никакво реално значение. А и филмите не си бяха съвсем на мястото в този първи фестивал, откакто Берлускони се върна на власт - първият, в който насочената вдясно от центъра политика можеше да се сблъска с левичарската култура. Не присъствахме нито на колизия, нито дори на обикновено мерене на силите. Отложихме ги за догодина.

Стампа, 8 септември 2001

Лиета Торнабуони


Победи "Сватба по време на мусони", нещо като Олтман с къри. Индийски филм, режисиран от щатската възпитаничка Мира Наир - любимка на фестивалите и на техните уредници. Вещо дозирана творба, умерено нестандартна, разсеяно напредничава, но успешно превела на шикозно кинематографично есперанто игровата същност и еротичното очарование на Боливуд (ироничното название на бомбайската филмова индустрия - бел. ред.). Препоръчваме на италианската публика да гледа филма в съчетание с "Tourisme vandale" на Джаникян и Ричи Луки, радиография на екзотичното удоволствие и на непочтителния поглед, който италианската буржоазия открай време умее да отправя със съчувствие (вместо с чувственост) към ориенталското и различното. Втората главна награда (в раздела "Кино на днешния ден") се падна на "Прекарване на времето" на Лоран Канте - мрачен филм, ангажиран в типичния за съвремието дебат за непринадлежността и неживота, безработицата и безчувствеността. Морети сигурно страшно се е ядосвал на Барбера, че не може той да го награди. Третият лъв, този за очакваните бъдещи успехи (творчески дебют) обезщети Любляна за многолетното й отсъствие от фестивала, като отиде у Ян Цвиткович, режисьор на черно-бялата история за изтерзана любов и разрушително пиянство "Хляб и мляко". Победител излезе и тежкият, но не непосилен "Горещини" на австриеца Улрих Зайдел. Победиха също КейФилмс, Микадо, институтът Луче... И други. Но наградите бяха преди всичко подарък, който директорът на фестивала и достойните му избиратели направиха на себе си и на собствените си вкусове. Затова е добре да ги приемем и, по възможност - както стори Барбера тази година не без ирония - да развенчаем прекомерната им символична стойност, като ги умножим. Този път фестивалът бе (в три прилагателни) уравновесен, сериозен и страстен. Уравновесен - в умението да балансира и куража да разцепи конкурса на две, да го запрати в иначе често манихейското двуединство от понасяне и удоволствие, което още предизвиква кръстоносни критики и анатеми тук и там. Сериозен - сложи край на случайно разпределените между всякакви величия покани. Късните прожекции от 20 и 22 в Голямата зала с цена 40 хиляди лири така и не привлякоха правостоящи, но пък показаха добро кино. Повече, отколкото в Берлин и Кан и точно колкото в Ротердам, филмите-губивреме бяха избегнати, а географските гета - прескочени. Страстен - във все по-големия брой продадени билети и абонаменти; в настървеното очакване в Рим и Милано на идващите от Венеция филми; в радикалността на погледа, който дръзна да проникне чак до (антиглобализационна) Генуа, червени петна по белия Palazzo del cinema (Дом на Киното), който би се радвал като Мао на малко тянънмънска багра.

Манифесто, 9 септември 2001

Роберто Силвестри

Превела от италиански Нева Мичева


Директорът Алберто Барбера: Работихме, без да следваме привилегировани маршрути, нито каквито и да било схеми, свободни от всякакъв натиск, при пълна автономия, възможна благодарение на подкрепата на президента на Биеналето.
Успя ли да раздвижи нещата разцепването на конкурса? На пръв поглед в отразените от вестниците и телевизията събития имаше малко разлики с миналото и филмите отново бяха погребани под истинските или скалъпени шумотевици, срещите със звездите и несъществуващите полемики. Двойният конкурс проработи, твърди все пак директорът, медиите отделиха еднакво внимание на всички заглавия от афишите.
Е, така ще да е било, само дето нещо не се забеляза.
9 септември 2001, Манифесто, неподписан материал, със съкращения