Мними медийни пророчества
По човешки обясним е стремежът на някои писатели да обвържат публикуването на своите книги с непосредствено случващото се в различни точки на света; да представят творбите си като актуални "тук и сега", но... и като пророчески. Това донякъде се сблъсква с представата за литературата като призвана да борави с обобщения, надхвърлящи времеви и пространствени граници. Всеки творец се ласкае от идеята да бъде пророк на своето време, а желанието за осъществени пророчества, достигащо до претенция, като че ли се активизира, когато се случат събития, след които за всички става ясно, че "светът вече не е същият".
Под знака на случилото се в Америка премина представянето на книгата на Милена Фучеджиева "Белият негър" (20 септември т.г., фоайе на Народния театър). Присъствието на светски личности, повечето от които от артистичните, не и от литературните среди, създаде атмосфера, в която суматоха и суетен шум потискаха възможността да се случи нещо сериозно.
За сметка на това е интересната опаковка, в която ни предлагаха книгата - пощенски плик, облепен с американски марки и с клеймо "Priority mail". Към любопитството на читателите се насочва и заглавието на сборника - "Белият негър" - освен парадокс, то е символ на Съединените щати, където дори негрите могат да бъдат бели.
Корицата, от своя страна, създава впечатление за разобличителски стремеж да се погледне отвъд привидното. Разкъсаното парче картон разкрива желание да бъде разкъсана "опаковката" на Америка, да бъде изложено на показ скритото й голо тяло - такова каквото е, а не каквото искаме или не искаме да бъде.
Освен по споменатите външни белези (опаковка, заглавие и корица), бегла представа за книгата получихме и от откъсите, прочетени от Ина Григорова (представяща книгата) и Снежина Петрова. Подбраните части съвсем неприкрито търсеха ефект на провокация, издавайки иронизиращото, на моменти цинично и искрено отношение на авторката към Новия свят.
Отделните фрагменти и късчета от художествената действителност на книгата, раздробени като парчета от мозайка, само щрихираха образа на Америка - обичана и хулена, желана и неизбежна - през погледа на Милена Фучеджиева. Останалото ще видят в неговата цялост тези, които "получат" своя "Priority mail" вкъщи. На тях оставяме да преценят и доколко загатнатите намеци за авторско пророчество са основателни.
Като се има предвид, че авторката живее от десет години в Америка, може и да се окаже вярно, че пророк можеш да бъдеш навсякъде другаде, но не и в собствената си страна...

Анахит Хачикян