Загадките на глобализацията
През вече далечната 1977 г. в Рига започнал да се провежда симпозиум за документално кино. През тази година от 8 до 14 септември бе 14-ото му издание. Междувременно Рейгън стана президент, отиде си Брежнев, рухна Берлинската стена, разпадна се СССР... В дните на симпозиума се случи трагедията в Ню Йорк и Вашингтон.
Очевидно светът не е същият, както и документалното кино, което го отразява. Претенциозно е да съдя за проявата само по първото си посещение, но ми се струва, че някои от доайените все още живеят в 70-те и са успели да привлекат и по-млади свои съмишленици от Скандинавия и Прибалтика. Официалната тема на симпозиума беше "Документалният филм. Загадките на глобализацията". Част от произведенията и докладите бяха свързани с нея. Мисля, че традициите на срещата определят присъствието хора и заглавия, които сами за себе си са интересни и стойностни, но не попадат във фокуса на основната тема. В това отношение домакините бяха проявили освободеност, но като програма я бяха уплътнили максимално - сутрин от 9, вечер до 11. Така бяха вместени повече от 40 филма от 14 страни и още толкова доклади, ежедневни дискусии и заключителна кръгла маса.
България се представи с "Атентатът" (реж. Станимир Трифонов) и "Зелена карта" (реж. Елдора Трайкова). Филмите бяха посрещнати с внимание, без да са в центъра на дискусиите. Ден преди терористичните атаки, Станимир Трифонов в изказването си заостри вниманието върху механизмите на идеологическото насилие. Докладът, който бях заявил още в началото на август, бе "От III Интернационал до антиглобалистите или От Вертов до Реджио". За мое най-голямо съжаление той получи изключителна актуалност два дни преди да бъде изнесен. И ако през 1925 г. куфарчетата с пари от Москва са пренасяни до Виена, а от там превеждани в България, за да се финансират терористите от компартията, то днес трябва да научим кой и как организира и заплаща на антиглобалистите и ислямските камикадзета.
Много ме зарадва норвежкото участие - "Само жиголо" (реж. Фроде Фимланд), посветен на българските музиканти, които жадуват гурбет в тази страна. Близо две години са следени перипетиите в София и на северните фериботи и хотели на групата "Поп корн". Произведението е много човешко и би ми харесало, дори музикантите да бяха поляци, чехи или унгарци. Филмът ще участва на "Златната ракла".
Подобно отношение към героите открих и в "Драги Фидел" (Германия, реж. Вилфред Хюсман), "Яйчена госпожа" (Латвия, реж. Уна Целма ), "Тиха тъмнина" (Полша, реж. Павел Кеджерски), "Братята Яно" (Унгария, реж. Андрея Мако)... Други автори демонстрираха вкуса си към екзотиката на проблемите и героите и с това по-скоро губеха в моите очи. Най-актуалният филм бе на Виктор Дашук - "Репортаж от клетката за зайци", който показва политическите преследвания и изчезването на хора в Беларус.
Пътуването на българската делегация бе подпомогнато от Центъра за изкуства "Сорос".

Александър Янакиев