Два различни юбилея

100 години на международните сцени * Дина Шнайдерман и Емил Камиларов * По 50 години творчески път * Музикален разказ за живота на двамата цигулари * Тържествен концерт с участието на техни ученици, музикални внуци
Горните съобщения се побираха на първата страница на програмата, подредена от изтъкнатите наши музиканти. В зала "България" на милото тържество (19 септември) се събраха почитатели на дуото, техни ученици, колеги. Идеята на концерта - да разкаже със слово и музика за героичния музикален път на двамата; артист (Димитър Герасимов) с прочувствен, състрадателен, топъл глас запознаваше публиката с етапите на творческата биография чрез текст, който изрядно припомняше лексиката на правителствените концерти едно време. След определен абзац следваше музикална илюстрация, т.е. номер от програмата.
Програмата бе твърде пъстра за моя вкус, но за сметка на това очевидно подходяща за вкуса на присъстващите. Беше ни показано как Дина Шнайдерман е свирила като дете с две завързани отпред и отзад възглавници, разбрахме, че Кабалевски й е посветил своя цигуков концерт, чухме коронните за дуото в последните години пиеси "Български танц" от Панчо Владигеров и "Навара" от Пабло Сарасате. Професорите Веселин Парашкевов, Гинка Гичкова и Божидар Братоев - все ученици на Шнайдерман и Камиларов, изсвириха Тройния цигулков концерт на Вивалди, а най-симпатични бяха чудесните малки цигулари Кристина Хинова, Тома Илиев, Петко Спасов, Диана Станчева, Александрина Боянова, Ирина Борисова и Петя Енева, които заедно с ръководителката си Екатерина Драмалиева са спечелили възторга на музикалната общественост в Упсала. С познатата несвършваема енергия Дина Шнайдерман дирижираше Софийската филхармония, изпълняваше функциите на Stehegeiger (цигулар-диригент) в полките на Йохан и Йозеф Щраус, разпределяше ролите, приемаше и подреждаше поздравленията и от българска, и от шведска страна.
Всичко това някак не можеше да "ми се върже" със спомена за едни други, истински концерти, които Шнайдерман и Камиларов изнасяха. И които същата зала "България", само че препълнена, слушаше и преживяваше. Там имаше само музика. Музика, която ти взима акъла и те носи цяла седмица. А сега след концерта усетих горчив вкус в устата. Може да е от цигарите.
---
След няколко дни присъствах на бляскава юбилейна вечер на Анна Томова-Синтова (23 септември), организирана смислено и прецизно от директорката на операта Христина Ангелакова и нейния ръководен екип и обявена като откриване сезона на Софийската опера. Концертното изпълнение на "Аида" увенча "българската следа" в кариерата на изключителната и действително световна певица - и по отношение на театрите, в които е пяла, и по отношение на репертоара, който е поддържала в продължение на десетилетия. Анна и тази вечер показа по един красив и достоен начин, че музикалният вкус, стилът, културата и професионализмът нямат възраст. Само в последните пет години Томова-Синтова позволи на родните меломани да разширят предпочитаните свои територии с две Рихард-Щраусови вечери - едната с най-големите арии на неговите незабравими женски образи (това тя стори невероятно в качеството си на председател на журито на 11-я международен конкурс за млади оперни певци), малко по-късно концертното изпълнение на "Саломе" се нареди също сред извънредните събития на музикалния ни живот. Имаше и спектакли на "Тоска", на "Бал с маски", имаше Реквием на Верди, имаше и прощаване с "Мадам Бътерфлай"...
И тъй както се прощаваше с едни образи, тя се запознаваше с други: за последното десетилетие Томова-Синтова направи още нови роли. И то какви роли: Императрицата от "Жената без сянка", "Египетската Елена" и "Саломе" (Рихард Щраус), Хелиане от "Чудото на Хелиане" (Ерих Корнголд), Зиглинде от "Валкюра" (Вагнер), Ярославна от "Княз Игор" (Бородин), Турандот, Сантуца, Норма...
И ето, дойде българската й вечер с концертната "Аида", за да напомни отново за италианския репертоар на оперната прима. Една вечер на незабравимо съвместно музициране. Съставът, поканен за вечерта, бе наистина на равнище. Румен Дойков като Радамес и Емилия Ботева - Амнерис, Живко Пранчев - Амонасро и Димитър Станчев - Рамфис стояха фантастично до Анна Томова-Синтова, която отново ни накара да се възхищаваме на фразата й, на прочутото й медза воче, на умението й да преминава през динамиките с лекота, на изразната й мощ, на удоволствието, с което се отдава на звуковата игра, на естествената й, добронамерена артистичност, на отзивчивото й, тънко нюансирано поведение. Разбира се, солистите заедно с хора и оркестъра бяха в ръцете на диригента Милен Начев, който тази вечер бе вдъхновен и властен маестро. Благодарение на него този концертен спектакъл поддържаше интригуващ темпоритъм; в многобройните оркестрови и хорови моменти, особено във втора и в четвърта картина, всичко преливаше едно в друго, окъпано в най-чисти звукови багри. Оркестърът и хорът не за първи път вече демонстрират ново самочувствие, което се усеща по най-добрия начин в залата - и по отношение на музикалните детайли, и по отношение на артистично присъствие. Една вечер, в която публиката не само дълго приветства на крака своята велика съвременничка, но я съпътстваше през вълненията на този голям празник, който самата певица сякаш предвиди не само с моженето си, но и със стила си, с изискания си вкус.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти