Ничия невинност

Като нямаш въображение, е нищо работа да умреш, като имаш, да умреш е голяма работа (...) Ето защо войните могат да са така дълготрайни. Дори тези, които ги предизвикват, които ги водят, не си ги представят, Луи-Фердинан Селин, Пътешествие до края на нощта;
..."чужденецът е враг". В повечето случаи подобно убеждение се таи в дъното на душите като латентна болест; проявява се само в случайни и несвързани действия и от него не изхожда никаква философска система. Но когато това се случи, когато неизразената догма става главна предпоставка на силогизъм, тогава в края на логическата верига стои Лагерът, Примо Леви, Ако това е човек;
През войната ни обединяваше страхът. Нас еднакво ни излъгаха, на нас еднакво ни се живееше и еднакво ни се прибираше вкъщи. Тук ни обединява това, че нищо си нямаме. Имаме само проблеми: с пенсиите, с квартирите, с качествените лекарства, протезите..., редник-гранатометчик, из Цинковите момчета, книга за войната в Афганистан на Светлана Алексиевич.


Горните цитати са от книги, в които оцелели от три различни войни говорят за превръщането си от хора с безсмъртна душа в оболели парчета тресяща се плът. Нищо общо с класическия холивудски сценарий за мускулести добичета с оцъклени от зора да пукат като гниди вражески паразити очи. В сборника свидетелства на Алексиевич ще прочетете за войниците, които плачат за мама, преди да умрат, или разсъждават на глас, че човек много се смалява, когато му отрежат краката над колената и е жив късмет да му ги окръглят под капачките.
А по "Дарик", между 15 и 16 часа в неделния следобед, в семейния пояс на слушаемостта, тъкмо когато става достояние на всички, ще чуете "Маневри в неделя", премиерното, военно предаване на радиото, направено по логиката на предполагаемото търсене. Има кулинарни, автомобилни, спортни, медицински и словоблудни предавания съответно за самотни домакини, МПС-маниаци, уседнали запалянковци, болнави почитатели на самолечението и привърженици на Карбовски. Е, на прага на Третата световна, защо да не се позакачим с военната тематика? Щом толкова много откликват: министър Свинаров притичва в студиото, страстно и уставно прегърнал Бушовата идея за "Съединените Щати срещу терора" ("да оставим онези от Афганистан да разширяват терора, а?"); по телефона военен, бивш пленник в Афганистан, разказва за трупове-клопки на съветски войници, минирани от местните; пратеникът на в. "Труд" в Щатите се захласва по "супероръжия", "битки на бъдещето" (чие бъдеще?!), преглъща развълнувано по повод високотехнологичното снаряжение на "съвременния рицар" (американският войник, забележете) и ликува, че "дори в пещерните си укрития мозъкът на афганистанският тероризъм не може да е спокоен", заради бомбата от 220 кг от типа "разрушител на бункери", която "действа като къртица". В заключение Мамалев разказва смешки от войниклъка в разкрита за целта рубрика.
Само за час непоправимо, безумно и безотговорно националности се смесват с идеологии, идеологии с идолопоклонничества, стратегии и тактики за изтребление с компютърни игри и филмови сюжети, битовото се сраства с кошмарното, приличното - с безочливото и сякаш никой не се сеща за нелепостта дори на простото отбиване на повинност в казармата с оръфаните дрешки и унижението на стриганото безличие.
Мисля си за фашизъм. Фашизъм не като исторически етап, а като диагноза - криминалният антрополог Ломброзо говореше за "нравствена тъпота"... Фашизмът като състояние на душевно разплуване и инфантилна неспособност за отделяне на реалното от фиктивното, заразен и недопустим като забавление за глезени момченца с претенция за евтина радиопопулярност. Защото разгласяването в ефир оправдава и разкрасява. Защото кара хората да претръпнат. Давате ли си сметка, че говорите за индустрия за убийства? Давате ли си сметка какво правите, като се пъчите и пръскате слюнка по този начин над бездната?
"Най-престижните институти за статистически проучвания в света са единодушни в заключението си, че в съвременните въоръжени конфликти, от средата на века досега, повече от 90 процента от военните жертви са цивилни", казва в книгата си от 2000 г. "Зелени папагали" Джино Страда, военен хирург. Зелените папагали са мини тип PFM-1, изработени в СССР специално за деца, с формата на играчки и са познати главно от Афганистан. Защо не кажете за тази болка? Как стана, че проспахте "Триумфалната арка", "Швейк", "Параграф 22", "Коса"? Напразно ли страдаха толкова хора, та сега, като си включа радиото, да чувам радостно бърборене за "интелигентни ракети" и минироботи, способни да се разразят в скорострелни откоси и смъртоносни газове сред Неприятеля?
Тези дни Дерида каза, че не вярва в политическата невинност. Аз не вярвам в ничия невинност - журналистите най-малко могат да си позволят да дрънкат необмислено на всеослушание. Медиите застрашително взеха да се оформят като средство за видиотяване и, ако доскоро изпитвах откъслечни отвращения от леснопродаваемата вулгарност на "Дарик радио", сега, признавам, съм истински изплашена.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато