Женитба - експеримент
по украински


Може да се каже, че представлението на Жолдок по Гоголевата "Женитба" е една от множеството вариации на тема "женитба". Но не може да се каже, че е от тези, които се запомнят - като уникална интерпретация или като уникално изпълнение. То е повече банално и досадно, отколкото комерсиално, още по-малко експериментално. Така че всеобщото отегчение потопява и някои добре композирани сцени, като началната например.
Преди представлението да започне, чуваме откъс от интервю с режисьора, в което той ни информира, че идеята за представлението е възникнала от филма на Еторе Скола "Балът" и че светът на чувствата между мъжа и жената е смешен, но и тъжен. И двете съобщения многократно-одосадяващо се повтарят през цялото време. Изобщо, за режисьора диалогът със Скола е видимо по-важен от този с Гогол. Макар че периферно присъстващите знаци на руската провинция (като валенките, фолклорните танци и пр.) са точно толкова клиширани, колкото и централно присъстващите италиански (Павароти и др.) - вероятно, за да се избегнат всякакви затруднения за публиката зад граница. В представлението има толкова малко от хумора на Гогол, колкото и от типичния за филмите на Еторе Скола комизъм. Фарсово и мелодраматично се редуват в подтискаща монотонност.
Седем мъже разстилат по едно килимче пред всяка от седемте насядали жени и ги ухажват по различен начин. След това си разменят "ролите" и до финала показват любовните си взаимотношения като спорт, като танц и пр. разновидностти на баналността. Естествено, и по време на заговора на тъмните сили срещу човечеството, по време на война, "женитбата" не може да се спре - тя е по-силна от всичко.
Друго може и да забрави, но "войната" зрителят няма да забрави поне два дни - толкова "експериментални" камъни изсипаха върху куфара на главата на двама от мъжете, че като вдигнеше единият куфара над главата си, "ужасът" от бомбардировките обхващаше повечето хора в залата.
На финала "експериментът" "Женитба" приключи с "обгазяването" на групата, насядала около една огромна бяла маса, и изнасянето на телата от хора с маски. Дали тази лесно четима символика има референти в украинската реалност, не смея да гадая. В този смисъл е възможно да има нечетими за нас знаци, но едва ли те са основните. Спектакълът все пак разчита на всеотдайните си актьори, клишетата, ясния пластичен жест и познатите от фарса и мелодрамата образи.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Женитба
по Гогол, реж. Андрей Жолдок-Тобилевич IV, Черкаски музикално-драматичен театър, гостуване в Сатиричния театър, 21 септември 2001 г.