БНТ в нирвана

Новата програмна схема на БНТ, която вече влезе в експлоатация, бе съпроводена с множество скандали, взаимни обвинения, декларации и несъгласия. Едни предавания и техните автори се почувстваха ощетени, други преминаха в кръгова отбрана, за да предпазят "придобивката". Големите укори, както все по-често се случва, бяха отнесени от ръководството, което, според потърпевшите, направило промените абсолютно самоволно, без допитване до телевизионното "обществено мнение". Колизиите на "Сан Стефано" 29 обаче не свършиха дотук: най-напред управляващите от НДСВ се разсърдиха, че тяхната декларация във връзка с атентатите в САЩ от 11 септември не била прочетена първа, после Сметната палата разкри финансови нарушения в управлението на медиата. БНТ, ще рече, се тресе от скандали, които вече осезаемо смилат крехкото й предимство на "информационен лидер". Вместо обаче да съсредоточат вниманието си върху това все по-застрашено рейтингово първо място (което засега продължава да бъде удържано единствено и само благодарение на по-големите възможности за разпръскване на сигнала, не и на излъчваната програма), телевизионните работници и "звезди" предпочитат нападките помежду си. Телевизията, която трябва да е обществена, се е взряла в собствения си пъп и нищо по-интересно от него не открива. Изпаднала е в будистка летаргия, в нирвана, смятайки, че няма реалност, по-важна от собственото й състояние и от самата нея. Една самозадоволяваща се телевизия, която не просто нехае за зрителя - този досадник дори не й е нужен. Съществени са коридорно-кулоарните интриги и клюки, другото е без значение - отегчителна подробност. БНТ изпада във все по-голяма (само)изолация точно поради това, че не си прави труда да погледне около себе си - собствената й сянка закрива пейзажа. Който си се развива без нея, без да му пука за нея.
Ето защо развихрените страсти около новата програмна схема не успяха да поставят всъщност най-важния въпрос - защо рейтингите на различните предавания на Канал 1, независимо в кой часови пояс, са така ниски, почти нищожни. Ако изключим "По света и у нас", БНТ няма предаване, което да се радва на популярност, каквато има "Шоуто на Слави Трифонов" например, независимо от късния му час на излъчване. Бе пропуснато да се отправи основателното питане към предавания, стратирали добре, дори много добре, които все повече се забатачват в собствената си формула, не предлагат нищо ново и се въртят в някакъв порочен кръг. "Чай" е особено характерен пример, ала "Гласове", "Ах, тези муцуни!", "Суматоха", "Кръгове", че дори и "Фронтално" също влизат в тази редица. Въобще разните водещи в националната телевизия страдат от този синдром: да се задоволяват с постигнатото, да го приемат за достатъчно и да не се стараят да го обогатяват и разнообразяват. Сякаш показването им на екран е достатъчно за тяхната популярност и за рейтинга на правените от тях предавания - друго просто не е нужно. Но това обрича БНТ на мудност, сивота и скучност, обрича я да бъде безинтересна, плоска - нещо, което е смърт за всяка телевизия. Изглежда точно поради тази самовлюбеност първата някога телевизия все по-често става втора, че и трета. Но вместо това да я тревожи, тя предпочита да се вглежда в пъпа си, сиреч във вътрешните си личностни взаимоотношения, които нямат никакво отношение към качеството на програмата. Външният свят обаче си отмъщава на тази незаинтересованост - той самият не се интересува от нея. Скандалите в БНТ вече са важни единствено и само за нейните работници, всички други ги отминават с досада. Прочее, напълно разбираемо: нирваната на едни е скука за други.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин



Телевизията е толкова заета със себе си, че свежда всичко до собствената си особа...
По Характери на Жан дьо Лабрюйер