Между Пърл Харбър
и Чернобил
На квалификациите в писмото на този читател със самочувствието на човек от столицата - където и да се намира тя - разбира се, няма да отговарям. И понеже срещнах подобна реакция и от други читатели в чатовете, ще си позволя да подчертая някои от тезите си, които, може би заради емоцията на първите дни, не съм изразил съвсем точно.
---
Разбира се, никакво злорадство не изпитвам по отношение на американските жертви, тъкмо наопаки - основната ми мисъл е как подобни жертви повече да не се случват. Нито една невинна жертва не е оправдана, където и да било по света, въпросът значи не е в целта, а в пътищата за постигането й.
Едната опция е онази, която под натиска на общественото мнение - естествено зашеметено след случилото се - тръгна да реализира американската администрация: унищожаване на врага и толкова, "добрите момчета" обезвреждат "лошите момчета". Аз смятам, че подобно решение е невъзможно, колкото и американските филми да са ни изпълнили с очакване за него. Бомбандировката на Кабул (Хартум, Багдад, Триполи...) ще доведе до невинни жертви, масовизиране на джихада, втвърдяване на досега умерени страни, нови камикадзе, нови взривове пред американски посолства и така до безкрайност. Хоризонтът на силовото решение е да се изтребят милиард и нещо мюсюлмани, а може би и още много други. Досегашната американска практика на наказателен отговор при всеки атентат не даде никакъв резултат, всяка нова бомбардировка ражда нови живи бомби, а, което е още по-страшно, мюсюлманската общност се обединява, крехката модернизация на онези страни се подкопава - видяхме го в Иран, Алжир, дори в Турция. Решението на проблема започва от интерпретирането му в плана на последните десетилетия, виждането му не като злодейство на някакви адови изчадия, а като най-ужасния завършек на един все по-остър конфликт, породен от разни неща, сред които неравномерното развитие на капитализма. Ако издръжката на едно куче в Ню Йорк е повече от това на няколко човека в Кандахар, защо се учудваме, че тези, вторите, са готови да се жертват за идеите си? Разбира се, можем да спорим дълго за политиката на САЩ в Близкия и Средния изток, но едва ли някой ще отрече, че тя се възприема негативно от голяма част от населението там. Че това трябва час по-скоро да се промени е безспорно, как - това може да обсъждаме.
За мен има две очевидни грешки във външната политика на суперсилата. Първо, САЩ трябва да престане да бъде на едната страна в Израело-Палестинския конфликт. На нас като европейци израелската кауза е по-близка и разбираема, но някак трябва да се намери място и за другата позиция, осиротяла, откакто катастрофира "Империята на злото". Не може палестинците просто да бъдат изгонени, това само фанатизира милиони мюсюлмани, за които тяхната кауза е свещен символ. Не чувам никой да разсъждава за това откровено, може би причината е медийната еуфория.
Позволявам си да мисля, че изборът пред САЩ не е между това, което прави в последните трийсет-четирийсет години, и изолационизма; струва ми се, че е крайно време те да преодолеят рефлексите си от студената война, да си дадат сметка, че СССР вече няма и черно-бялата логика е отживяла. Един мирен и стабилен свят предполага балансиране, а не победа на едните над другите. Това мислене предизвика грешката в Косово, за която още тогава някои от нас се досещаха - Сърбия бе нарочена като единствен виновник и върната с бомби 50 години назад, за да видим днес албанците превърнати от жертви в терористи. Да припомняме ли историята на самия Бин Ладен, Франкенщайн на ЦРУ или който там го е подготвял за борба с руснаците? Днес в борбата на доброто срещу злото може би се произвеждат нови подобни фигури - президентът на Пакистан Мушараф например, дошъл на власт с военен преврат и санкциониран в продължение на години от самите Съединени щати заради развитието на ядрена програма. Сега той е полезен съюзник, санкциите срещу режима му се вдигат, а утре, когато започне ядрен конфликт в Кашмир, ще му мислим...
В този смисъл си позволявам да предложа на Америка една друга дилема между това да възприемат трагедията в логиката на Пърл Харбър, или в тази на Чернобил - символ на ужасна катастрофа, показала границите и неадекватността на Съветския съюз и предизвикала преустройството. За съжаление, никакви изказвания не чувам от американски официални лица, в които да личи и сянка на съмнение, че случилото се може би е резултат и от някои грешки, а не само доказателство за собствената им правота.
Вторият момент, това е провалът в модернизацията, за който вече говорих. Храна за ислямския фундаментализъм са, освен другото, растящите социални разлики и (възприеманите като) корумпирани прозападни елити. На този фон единственото, което може да предизвика една необмислена и недиференцирана атака, е разрастване на ислямския фундаментализъм. Не знам дали тези мисли са "леви" или "десни", но със сигурност са продиктувани не от омраза, а от грижа към Америка и цялата тази западна цивилизация, към която и ние се мъчим да принадлежим. Без някаква нова идея за социална справедливост и човешко развитие в тези страни нещата ще отиват все по-на зле. Ако продължават да се подкрепят феодални, но верни режими, като този в Саудитска Арабия, стожери впрочем на ислямския фундаментализъм, проблемът никога няма да се реши.
Борбата срещу постепенно обединяващия се Интернационал на тероризма, в който фундаменталистите вероятно не са далеч от наркотрафикантите, антиглобалистите и много други, трябва да почне с банковата тайна и движението на капиталите. Зная, че това е свещена крава на либерализма, но май ситуацията е екстремна. Ако първо се хванат парите, хората няма да се съпротивляват дълго. Не е ли дошъл моментът да се помисли и върху ролята на борсовите спекулации в съвременния свят - особено ако се окаже вярно, че някой е знаел и спечелил от срива на борсите? Ами това е свръхотвратително, точно толкова, колкото откритието, че нацисткото злато, взето от евреите, петдесет години лежи необезпокоявано в швейцарските банки.
По-нанатък идва възстановяването на хомогенните национални пространства, където има идея за общ проект, сходно културно ниво, солидарност с третия свят не само при бедствия - възстановяването на ролята на политическото, маргинализирано от автоматично действащата (със скоростта на светлината) икономика. Преосмисляне на новата ситуация, в която се озова светът след появата на интернет. Контрол върху търговията с оръжие, подкрепа единствено на демократични режими, а не просто на местни дерибеи, които са верни в даден момент на каузата, и уважение към правовия ред. Помислете само какво означава това, че Клинтън е заповядал убийството на Бин Ладен само по подозрение, т.е. главно заради неговата антиамериканска пропаганда!* Ами това развързва ръцете на същия Бин Ладен да заповяда убийството на всеки американец където и да било по света. От този порочен кръг най-после трябва да се излезе и само модерната правова демокрация може да го направи.
Да се удари една или друга терористична група ще бъде чудесно, дано да ги открият; бих се радвал, ако и ние почнем една такава акция на Балканите (у нас, например, всяка година гърмят средно по стотина бомби). Но това е дълготрайно усилие, което няма да произведе така жадуваното tv шоу.
(Представете си сюрреалистичната сцена, когато с ракети за по 3 милиона долара парчето почнат да обстрелват палатки и землянки в Афганистан!...) Трябва много дълбоко да се преосмисли целият съществуващ ред - и ако се повтарят само заклинанията, пускани от Вашингтон, с нищо не доказваме, че сме по-напред от фундаменталистите. Сред тях - "който не е с нас, е против нас" (напомня ли ви това нещо?), "не изключваме употребата на тактическо ядрено оръжие в Афганистан", "ще прекратяваме съществуването на страни, подкрепящи тероризма", "не е момент за справедливост, ние сме във война"... Американците поне имат оправданието на гнева и болката, ние обаче сме длъжни да мислим.
Съединените щати са велика страна и там все повече хора почват да отрезвяват. Преди няколко дни вече пристигна до мен електронна петиция срещу прибързани и безогледни действия, продиктувани единствено от желание за мъст, за пълно изключване на атомното оръжие от сметките и т. н. Ако "Бъркли" в Америка се води провинция, толкова по-зле за столиците. Най-неочаквано дори папата се озова на "левичарски" позиции, призовавайки проблемите да не се решават със сила (защото, както европейската история показа, наистина "който нож вади, от нож умира"). Въобще, кой ли днес вече знае къде е център, къде - периферия!

Ивайло Дичев












































































































































































* Едно от основните обвинения срещу Тодор Живков е предполагаемата поръчка да се убие Георги Марков заради пропаганда срещу режима му и лично срещу него. По съдържанието тук, разбира се, сме съгласни, Георги Марков е доблестен борец за свобода, Бин Ладен - чудовище. Бих искал обаче юристите да се изкажат за това, къде е разликата по юридическата форма на двете инициативи.