Отворено писмо
от един български режисьор до хората,
които официално представляват България в Канада.

Преди дни се завърнах от Канада, където бях на 25-ия филмов фестивал в Монреал (един от престижните световни фестивали категория А). На този форум България беше представена от три филма: "Пансион за кучета" на Стефан Командарев, "Посетени от Господ" на Петър Попзлатев, показани в различни програми, и "Писмо до Америка", на който съм режисьор - в официалния конкурс. (Масирано участие, неслучвало се от години, за което българските медии не сметнаха за необходимо да информират - нямаше филм в официалната програма, от чиято държава да не присъстваха журналисти, за да отразят събитието.)
Фестивалът беше истински щастливо събитие за мен. Монреалската публика изпълни салоните за трите прожекции на филма (общо около 3500 зрители) до дупка... Само ще кажа, че когато филмът свърши и започнаха финалните надписи, на които звучеше разработката на българската песен "Пуста младост", хората станаха на крака... Разговорите ни с публиката продължиха повече от час. Престижната канадска преса нарече "Писмо до Америка" откритието на фестивала...
И точно по времето на този празник и еуфория трябваше да глътнем неприятно горчив хап. Колеги ни попитаха преднамерено ли е отсъствието на официалните представители на България - българският консул, аташето по култура - на прожекциите ни? В същото време известни монреалски интелектуалци и търговци на изкуство питаха продуцентката как могат да се снабдят с покани за българския коктейл. Какво трябваше да отговорим? Инстинктът ни бе да потърсим вината в себе си - защо не сме ги уведомили навреме? На коктейла, даден от унгарския културен клуб в Монреал в чест на унгарския филм, попитах авторите кога са уведомили представителите си. "Защо ние, те ни се обадиха още щом разбраха,че има унгарски филм в състезанието. Организираха всичко, поканиха преса да отразява фестивала, поканиха допълнително изявени унгарски творци в делегацията - затова и Марта Месарош е тук."
И така, дами и господа, официални представители на България в Канада, като автор на български филм, развълнувал Монреал, искам да ви кажа, че пропуснахте сигурна възможност да направите добра политика за популяризиране на националната ни култура. И понеже съм почти сигурна, че евентуалният ви отговор би кръжал около липсата на средства, лимита на бензин и прочее - като редови данъкоплатец поставям въпроса: ако наистина не можете да функционирате поради финансови причини, не е ли по-добре тези институции да бъдат закрити?...
Иначе в кръчмата в центъра на Монреал, която едва ни побра след една от прожекциите, ние, българите, празнувахме и въпреки всичко бяхме щастливи. Отсъствието ви от тази кръчма си е изцяло за ваша сметка.

(Със съкращения)

Иглика Трифонова