И риба, и рак
Всеизвестно е, че всяка идентичност се основава на различия: не можеш да припознаеш, ако преди това не разграничиш. Книгата "Нито риба, нито рак", съставена от Светла Кьосева и илюстрирана от Росен Русев, прави точно това - опирайки се на отликите между пословиците на унгарския и на българския народ, гради образите на два различни типа световъзприятие; чрез метафоричността, стаена в дълбинните пластове на езика, достига до мисловните модели на две различни култури.
Търсенето на разлики обаче не остава еднствена цел на книгата. То неизбежно се съпътства от откриването на прилики. Оригиналният синтез между унгарската пословица и нейния български еквивалент намира израз в илюстрациите на Росен Русев. Всъщност те не са илюстрации в класическия смисъл на думата, тъй като не изобразяват буквално съдържанието на поговорката, а само закачливо го загатват. Неслучайно на представянето на книгата (24 септември т.г.) директорът на Унгарския културен център Дьорд Сонди се пошегува с присъстващите, "изпитвайки" ги дали по рисунката могат да отгатнат коя е поговорката. В този смисъл "Нито риба, нито рак" може да се нарече книга-игра. Тя не претендира за изчерпателност, нито за всеобхватност, тъй като представените поговорки са само шестнадесет. Те са подбрани от художника в зависимост от това доколко се поддават на графично изобразяване.
Рисунките авторитарно са подчинили на своята власт съдържанието, а книгата дяволито се заиграва с асоциативното мислене на читателя, с въображението му и с познанията му за народопсихологията на унгарци и българи. Заиграва се и със способността му да върви по ръба на сходствата и различията, без да пропада в пропастта на обезличаването.

Анахит Хачикян