Исак Щерн

е един от най-големите цигулари на всички времена. Изпълнител от класата на Исак Щерн не се нуждае от анализиране или категоризиране. Той просто бе уникален интерпретатор.
Имал съм щастието да бъда на негови концерти, изнасяни на най-авторитетни световни подиуми. Неизменно беше съвършен. Моят, а по-късно за кратко и негов възпитаник - Георги Бадев, притежаваше голямо количество записи с изпълнявана от Исак Щерн музика. Сега, когато попадна на негови изпълнения в специализираните радиостанции и телевизионни канали, продължавам да се възхищавам на неговата перфектност. При това трудно човек може да го нарече интерпретатор с пристрастия към един или друг репертоар. Дали свиреше класика или съвременна музика, или нещо от всички възможни стилове между тези два полюса във времето, Щерн показваше способност да извлече същността на творбата и да я интерпретира в най-добрата й светлина. Изкуството му трудно се описва с думи, тъкмо поради тази перфектност. Беше и прекресен партньор. В записите, които направиха с Ойстрах, и двамата са в такъв синхрон и така цялостни в диалога при музицирането, че е трудно да отделиш двата солиращи компонента или пък да посочиш определени моменти като блестящи. Всичко е излято и носи монолитност и единство.
Не бих причислил Исак Щерн към никоя изпълнителска школа, защото всяка от тях би се оказала тясна за изкуството му. Но все пак, ако в историята на цигулковото майсторство съществуват виртуози с блестящата техника на Сарасате, Паганини и Виенявски, Исак Щерн принадлежи към гениалните интерпретатори като Хенрих Шеринг и Давид Ойстрах.
Слушал съм го със "Страдивари". Но не съм се интересувал особено от инструмента, на който свири. Защото бе от музикантите, за които важи правилото: не е до цигулката, а до цигуларя.
Познавахме се отдавна и общувахме често. Срещите ни бяха по цял свят - в Брюксел, Париж, Генуа, Лайпциг, Москва, в журитата на най-реномираните конкурси, сред които "Кралица Елизабет" и "Чайковски". Правеше впечатление неговата обективност, стремежът му да бъде оценен по достойнство всеки заслужаващ внимание млад изпълнител. Отнасяше се с уважение към младите таланти и се грижеше за тях. Особено страдаше за онези, които не са успели да вземат награда - състезанието си е състезание. Към тях проявяваше специална грижа, за да им даде правилна насока в бъдещото им развитие. Един интензивен концертен период съвпадна с периода на работата на Исак Щерн като педагог на Георги Бадев. Затова съвместните им занимания не бяха продължителни, но това не попречи учителят да има точна представа за своя ученик и да прецени, че не му е необходимо толкова учене, колкото изяви на сцената.
Отношението му към хората, с които общуваше, е типично за големите личности, които са в състояние да се отнасят към онези, с които общуват с необходимата толерантност и почтителност.
Сега ми е трудно да кажа какви интереси имаше Щерн извън изкуството. Давам си сметка, че разговорите ни с него неизменно са се въртели в кръга на музиката. Но този кръг, споделен с него, е бил толкова необятен, че съм се чувствал пребогат от общуването си с колега - при това, повече от десетилетие по-млад от мен. Това общуване ми е влияело, то ме е променяло, оставяло е следа върху моите ученици, а може би и върху техните ученици...
За изкуството няма забрава!


Проф. Владимир Аврамов