Откриване без открития

"Стабат матер" от Дворжак бе изборът на главния диригент на филхармонията Юлиан Ковачев за откриването на сезона на поверения му оркестър. Тематично композицията напълно "покрива" днешното настроение на света и с романтичното послание отразява потреса, трагедията и застиналото смирение, с което всеки един нормален човек в момента живее с неотдавнашните трагични събития и очаква идните дни. Дори историята на създаването й звучи твърде актуално днес - смъртта поражда музиката, в която чешкият майстор тихо и спокойно подрежда нюансите на скръбта и емоционалните рефлексии в духовната й проекция. Замисълът на тази 90-минутна творба за квартет от солисти, хор и оркестър, според думите на своя автор, е насочен към хората от всички националности, раси и религии с цел да им даде възможност да "разтворят" мислите си по посока на трансценденталното и чрез художествения факт да осмислят или преосмислят основните човешки ценности. По подобен начин посрещнаха тази музика и почитателите на филхармонията; усеща се, когато публиката слуша и следи с особено внимание музиката от сцената. Още повече, че Дворжаковата "Стабат матер" е репертоарна рядкост за нашия концертен живот. Но не само за това музиката й приковава вниманието: като цяло тя върви в едно спокойно темпо; лишена от контрасти по отношение на музикалното време, без атрактивни, ефектни изненади, но за сметка на това с много красиви звукови находки, с въздействието на ненатрапчивото, но привличащо вниманието музикално слово. Тъкмо поради тази своя особеност кантатата се осланя на по-нюансиран и звуково интензивен прочит; на прозирност и темброво разнообразие. В тази насока тя поставя много интересни задачи пред диригента, който би трябвало да "чуе" творбата нацяло, за да градира много внимателно динамически отделните й десет части и да съумее да ги съотнесе една към друга така, както авторът ги е мислил и според тематичното, и според музикалното им съдържание.
Точно това очевидно искаше да постигне диригентът, но струва ми се, подходът му бе твърде пестелив, твърде лишен от вътрешно напрежение и целенасоченост на музикалното движение. Резултатът от това беше усещането за безучастност, което, сигурна съм, не е така; музиката "течеше" с една деловитост, със стриктно провеждане на отделните й параметри, но от това художественото внушение не спечели. Впрочем, това се отрази най-вече на излъчването на оркестъра. Най-нюансирани и затова много интересни, с едно наистина почти религиозно присъствие, бяха музикантите от НФХ "Светослав Обретенов" (диригент Георги Робев). Всъщност тази, хоровата линия доминираше този път по отношение на артистизъм във вокалната изява. Солистите: Петя Иванова - прецизна и почтена в музицирането, но не бих казала, че гласът й е подходящ за тази партия; Ирена Петкова не беше в най-добра кондиция - твърде безизразна и прекалено приглушена, някак гълтаща вокалната емисия навътре; Мирослав Дворски, едно име, което често се среща по музикалните списания, имаше интонационни проблеми в определени динамики и височини; плътно и стабилно в тази компания стоеше Димитър Станчев, опитът му е голям, но от време на време му изиграва лоша шега, защото го прави предвидим.
И така новият сезон бе открит, за съжаление, открития в този концерт за мен лично нямаше; може би празникът за реквиемната публика се състоя, протоколът изпълни своите задължения; останалото засега е очакване.

Екатерина Дочева







Кресчендо
декресчендо