Кои петнайсет минути?

Вестниците имат поне едно сериозно смекчаващо вината обстоятелство в моите очи - те са безшумни. Тяхната досада е тиха, не се натрапва; можем да ги захвърлим, да ги пуснем в кофата за боклук или дори да ги дадем на вторични суровини. Досадата на радиото не може да се похвали с такова смекчаващо вината обстоятелство..., Милан Кундера, Шегата

Седмицата на "Христо Ботев" завършва с "Кройцерова соната" и може би по тази причина си мисля за морал, човещина и за това, че не само досадата, а и инерцията, безотговорността и липсата на собствена преценка нямат смекчаващи вината обстоятелства в радиото - рядко някоя медиа е толкова лесно на разположение и тиражира по толкова хипнотичен начин език, схеми на поведение и мнения.
Беше ми любопитно да науча, че навсякъде по света първата вълна на частни радиа там, където ги е нямало, се разразява в музикално-игрова еуфория и се уталожва с времето и раждането на по-взискателни форми на общуване. Това ме примири с обстоятелството, че за 11 години от многобройните изцяло български радиоканали единствено БНР, "Дарик" и "Инфо" кристализираха като информационни (на съвършено различни равнища, трябва да признаем). Развлекателните предавания, музиката и закачките създават настроение, но новините създават реалността, задават минимум ориентири и отношението към тях, колкото по-освободени от подробности, толкова по-категорично звучат - на практика радиостанциите са новите амвони, откъдето нови проповедници задават мерките на модерното съжителство. Затова понякога си мечтая да предполагат друг тон, друга критическа способност, друга отговорност... Не че очаквам морализаторски беседи, в които вместо политически кич около откриването на новата академична година, да се сигнализира за абсурдни асиметрии между голите факти (като тази например, че обществото ни отпуска дневно на дете от детски дом от 50 до 80 стотинки за издръжка, докато в същото време плаща по 800 лева месечно на 240 човека в Парламента за правенето на нищо); не че настоявам за драматизирани новини и платени оплаквачки в ефир, но не мога да се отърва от усещането за някаква перверзност в безпристрастното изчитане на някаква част от живота и в превръщането му в бързо възприемаеми 15-минутни конфекции от по нещо за всички, поради което никой не се отъждествява с тях и за всеки става възможно илюзорното изчистване на проблемите с едно завъртане на копчето. Тревожи ме липсата на яснота около критерия за важност, според който структурират потока на информация на новинарските радиа, както и отсъстващата им заявка за насоченост. Кой медиен работник не знае, че най-добрата обективност в медиите е декларираната субективност?
Новини на кръгъл час. В България радиото е по-сръчно от телевизията, по-елегантно от вестниците, по-бързо и прилично от всички. В "Нова телевизия" 15-те минути от пакета на най-същественото започват с угрози за световна война и завършват с дефилиращи в Рим нимфетки, по които е накачено най-кресливото от италианската мода. БНТ смешно се вълнува от епична акция на полицията срещу публичен дом, докато във всички частни медии бъка от недвусмислени реклами за любов на парче, в цяла София са разлепени гологъзи плакати на известни бардаци, а по околовръстното шосе изрусени момичета от сутрин до вечер най-откровено търсят... "единство на идеалите" (още слушам "Кройцерова соната"). В радиото няма подобни крайни несъответствия - БНР остава най-стабилната в това отношение медиа, защото не рискува, за да не се изхвърли, докато "Дарик" се мъчи да бъде "атрактивен за сериозното", за да оправдае програмния си девиз... Но и там все повече се минава към сурогатно-насипните форми на бързото безличие, на нетълкуваните проблеми сами-по-себе-си, на уеднаквения подбор на нещата за казване.
През 80-те години Тед Търнър лансира революционната за телевизията форма all news, посветена на лов на новини и новини в развитие, придружени с минимум коментари и полезна информация за параметрите на близкото обкръжение (трафик, време, икономика), претендиращи за обективност, а всъщност пресети през двата филтъра на национално-политическите интереси и рекламодателите. Като наш еквивалент на CNN в радиоефира се обяви "Инфо", но за месеци работа стигна само до това ежедневно да осигурява - на фона на часове американска музика - по 6-7 минути суха фактология, почерпана главно от чужди източници: малко талибани, малко червени кандидати за президент, малко спорт, малко метеопрогноза, малко преки включвания, fast food с вкус на трици. "Дайте ни 15 минути и ще ви дадем света" е неговото мото. Кои петнайсет и кой свят?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато