...Неточно

Гостуването на създателя на първите контрацептиви Карл Джераси предизвика основателно вниманието на медиите. А фактът, че родителите му са българи и той е завършил Американския колеж в София, добави в отношението към него особена смесица от респект към именития чужденец и свойскост заради далечното му българско детство, та дори и екзотичност. Макар името на учения да е познато на нашата публика от вече преведени негови книги, той беше тук във връзка с премиерата на пиесата си "Непорочно и неточно" в Сатиричния театър. На финала на представлението авторът, беловалас, благ и мъдър, благодари и каза, че българското представление е най-различно от всички постановки на неговия текст, които е гледал, най-интерпретативно натоварено. И за да не натоварвам и неговото изказване с волни интерпретации, аз няма да се опитвам да тълкувам това изказване оценъчно.
Спектакълът на Калчев е напън да е и "театър", и изложение на научен проблем, и не е нито едното, нито другото. Най-хувото в него е хореографията и ентусиазмът на актьорите. Илюстративността и хипертрофираният жест, които трябва да са смешни, са толкова плоски, че дори пречат да се усети чувството за хумор в текста. Това, че д-р Феликс Франкенталер (Емил Марков) е облечен като каубой, за да отговаря на някаква нелепа шир-представа за тъпия, здрав и мъжествен американец срещу не по-малко избита представа за интелектуалния, нипосредствен и мъдър евреин Менахем Двир (Стефан Стефанов), е толкова елементарно, че не просто предрешава всяка дискусия по проблемите, поставени в пиесата, а изобщо ги обезсмисля.
Бих казала, че в спектакъла има повече желание за театър отколкото самият текст желае. Все пак текстовете на Джераси са писани повече, за да образоват, популяризират и обясняват изследванията и откритията на учения, отколкото с претенцията да се впишат във "високата" литература или драматургия. В този смисъл, пиесата му е изцяло в класическото определение "образователен театър", чията основна функция е чрез живото сценично представяне да се покажат и приближат до гледащия живи проблеми от делника и да се предизвика не по-малко жива дискусия по тяхното решаване - например: вредата от тютюнопушенето, борбата с наркоманията, излагането на актуални въпроси от науката, политиката или историята, проблемите на личността и социалната й интеграция и пр. Той има много важно място в училища, детски градини, инициативи на неформални организации и пр. и пр., а не само (и дори най-малко) в традиционната театрална зала. Но и това е вид театър, на който в България всичко му предстои.

Виолета Дечева








Реплика
от ложата

Непорочно и неточно от Карл Джераси. Копродукция на Сатиричния театър и "Гедеон - Рихтер" АД. Превод Харалампи Аничкин, сценична версия и режисура Николай Калчев, хореография Маргарита Градечлиева, сценография Марина Янева. Участват Албена Павлова, Емил Марков, Стефан Стефанов, Данаил Обретенов. Премиера
28 септември 2001 г.