Атаката срещу Америка
е началото на XXI век
В последното събитие, едно от онези, благодарение на които осъзнаваме същността на познанията и чувствата си, свързващи ни със света, участвахме всички, посредством телевизията. Остава въпросът какво предвещава то в действителност на този свят? Дали ще бъде разтърсващо и незабравимо като покушението срещу Кенеди, но в края на краищата без особено значение за хода на историята? Или, както в случая с рухването на Берлинската стена, реално ще повлияе на този ход и всички континенти ще усещат резултатите цели десетилетия?
Край на изолацията. Имам чувството, че това, което се случи, ще се разположи някъде между гореспоменатите събития, по-близо до последното. По две причини. Първо, защото тази катастрофа бе предречена. Колко години вече спецовете по сигурността предупреждават, че след края на студената война най-голямата заплаха за нашите сити западни демокрации ще дойде от терористите? Мнозинството не вярваше. Вярно, поставяха се бомби, резултатите биваха страшни, но до прелом като блокадата на Берлин или кубинската криза не се стигна. Е, сега се стигна.
Второ, предполагам, че случилото се ще промени хода на историята. Защото това, което става в света в зората на XXI век, зависи значително повече от досега от действията на една страна - САЩ. Атаката ще повлияе на психиката на тази страна в непредвидима степен. Знайно е, че след 1945 г. американската външна политика можа да остане доста мека само защото животът на повечето американци бе далеч от досега с външния свят. Всеки, който е бил в Америка, знае за какво говоря. Сега Америка изживява шок, който е резултат на атака срещу нея отвън и тази атака е най-съществената след онази от 1814 г., когато британските войски опожаряват Вашингтон. Страхът, предизвикан от мисълта, че един ден американците сериозно ще започнат да се грижат за останалия свят, може да изглежда странен. Но може би ще си спомняме с тъга за някогашното им самодоволно равнодушие, толкова често възмущавало чужденците?
Американското обществено мнение неведнъж се изпречваше пред водачите на страната, когато на тях им се приискваше да се поупражняват със света. От времето на Виетнам Америка е свръхчувствителна към заплахата за живота на свои войници, към вида на найлоновите чували с трупове. Както изглежда, апокалипсисът на Манхатън променя всичко това - поне за известно време. Защото изведнъж милиони гърла - и задавените от праха и дима, и от цяла Америка - изригват: мъст! Дайте ни ги тези кучи синове! Разбира се, най-добре е да се ударят с някакво интелигентно оръжие, за да няма наши жертви. Но ако трябва да се стигне до чувалите, да се стига.
Какво ще стане в света след 11 септември? Да обговорим три сценария.
Сценарий първи, или САЩ започват да се държат малко като Израел.
Чувстват се обсадени, обкръжени, но - осъзнаващи своето призвание - громят с висока военна технология всеки, който дори за миг е помислил за нападение. Всяка терористична атака предизвиква мигновена реакция без търсене на вина у заподозрените. Око за око и зъб за зъб, няма значение чии. Да подеме този курс, усилено убеждава Америка бившият израелски премиер Ехуд Барак. Той твърди, че страната трябва да започне война с тероризма, с всички известни терористи.
Не бива да подценяваме не толкова непосредственото влияние на Израел върху републиканската десница в САЩ, колкото примера, който тази страна представлява за нея. През 80-те г. имаше силна и специфична връзка между безмилостните действия на Израел в Ливан и твърдата позиция на Рейгъновата администрация в Централна Америка. Обсебена от манията за защита на самата себе си, Америка ще се интересува по-малко от мироопазващите си мисии по света. Че на кого му е до Македония, когато атакуват Манхатън?
Доста от първите реакции на Вашингтон внушават точно този сценарий. Държавният секретар Колин Пауъл заяви, че - независимо от юридическата ситуация - повечето американци са убедени: страната им е в състояние на война; самият Пауъл също. Всеки говори за Пърл Харбър и задължително бързо и неумолимо възмездие. Но спрямо кого? Сенаторът Джон Кери не се съмнява в думите на президента Буш, че "няма да правим разлика между терористите и тези, които ги укриват".
Значи някъде там, в Афганистан, ще падат бомби, ще гинат невинни заедно с виновните, а върху Америка ще се стоварват поредните вълни на арабски и ислямски гняв? САЩ - един голям Израел?
Сценарий втори, или Западът против всички останали.
Администрацията на Буш действа много обмислено. Америка не отмъщава едностранчиво. Предпочита да съгласува стратегията със западните си съюзници. Обаче коалицията обхваща само тези от НАТО и няколко други традиционни приятели на Запада.
И все пак този разширен Запад влиза в битката. Идните години са белязани от тази безкрайна битка с все по-мобилните терористични сили. Терористите намират убежище в страни, които ние можем да си наричаме мръсни, но които смятат себе си за братя по ислям, по антиционизъм или по-просто, братя в големия съюз на бедните в света срещу богатите. А тях тихомълком ги подкрепят сили като Китай, защото се нуждаят от съюзници или клиенти за собствената си глобална игра.
Сценарий трети, или срещу терористите се изправя ООН.
Президентът Буш е търпелив и сдържан. Съвсем като по времето на онази криза, когато Китай принуди шпионския самолет да се приземи на негова територия. Буш знае, че трябва време за установяване на поне предполагаемите извършители на атаката. И ограничава спрямо тях преките американски удари на отмъщението. В същото време се старае с помощта на ООН да създаде антитерористична коалиция вече извън западните граници - да обхваща Китай и Русия.
Съгласуваните с труд действия на повече страни за кратък период може да са слабоефективна преграда пред терористите. Но в перспектива ще сплотят различни държави с най-здравата известна нам спойка, наречена "общ враг". "Битката на цивилизациите" на Хънтингтън се заменя със защита на цивилизацията. На онази, която е изградена върху здравата основа на общозадължителните човешки права и еднаквото за всички международно право.

В. Газета Виборча, 21.9.2001 г.

Тимъти Гартън Аш
Превела Силвия Борисова