Театърът на светлини и сенки
В единоборството на Доброто и Злото винаги народът дава жертви.
Да изличим Злото? Какво ще остане от Доброто тогава? Не само религиозните фанатици имат потребност от врагове, за да оправдават безумието си. Оръжейната индустрия и гигантският военен апарат на Щатите също се нуждаят от неприятел, за да оправдаят своето съществуване. Добри и лоши, лоши и добри: действащите лица си сменят маските, героите стават чудовища, а чудовищата - герои, според изискванията на съответните драматурзи. Нищо ново под слънцето.
Немският учен Вернер фон Браун беше лош, когато изобрети ракетите V-2 и Хитлер ги изсипа над Лондон, но стана добър в деня, в който впрегна таланта си в услуга на Съединените щати.
Сталин беше добър през Втората световна война и лош по-късно, когато застана начело на Империята на Злото. В годините на студената война Джон Стайнбек писа: "Може би всички си имат нужда от руснаци. Обзалагам се, че дори в Русия си имат нужда от руснаци. Там вероятно ги наричат американци". После пък руснаците станаха добри. Сега дори Путин тръби: "Злото трябва да бъде наказано".
Саддам Хюсеин беше добър и химическите му оръжия бяха добри, докато ги ползваше срещу иранците и кюрдите. После стана лош. Стана Сатан Хюсеин, щом САЩ, току-що завзели Панама, завзеха Ирак, уж поради това, че Ирак бе завзел Кувейт. Буш-старши водеше въпросната битка срещу злото. С човечността и готовността за съчувствие, които характеризират цялата му рода, уби повече от сто хиляди иракчани, повечето цивилни. Сатан Хюсеин още е, където си беше, но бе понижен от враг номер едно на човечеството в номер две. Сегашният бич Божи се нарича Усама бин Ладен - човекът, посветен в тайните на тероризма от ЦРУ, обичан и обличан от правителството на Съединените щати, някога един от главните "воини на свободата" срещу комунизма в Афганистан. Буш-старши беше вицепрезидент, когато президентът Рейгън заяви, че същите тези герои са "нравственият еквивалент на бащите-основатели на Америка". Холивуд работеше в унисон с Белия дом - по онова време бе заснет "Рамбо-3", а афганистанските мюсюлмани бяха добрите. Понастоящем, във времената на Буш-син, тринайсет години по-късно, те са лоши, много лоши.
***
Хенри Кисинджър беше един от първите, откликнали на трагедията. "Онези, които подкрепят, финансират и подстрекават терористите, носят вина наравно с тях", отсъди с думи, които президентът Буш повтори няколко часа по-късно.
При това положение да започнем с бомбардировка над Кисинджър. По собствената си логика, той е виновен за много повече престъпления от тези на Бин Ладен и неизброимите терористи по широкия свят, действали в служба на различни северноамерикански правителства, които лично той "подкрепяше, финансираше и подстрекаваше".
На 11 септември 1973 г., точно 28 години преди пламъците да избухнат в Ню Йорк, в Чили бе изпепелено президентството. Скоро преди това Кисинджър вече бе произнесъл епитафията на Салвадор Алиенде и на чилийската демокрация в своя коментар на изборите: "Не бива да позволяваме една страна да приеме марксизма поради безотговорността на народа си."
Неуважението към народната воля е една от многото общи черти на държавния и частния тероризъм. Силно си приличат самоделният тероризъм и този на високо технологично равнище, тероризмът на религиозните фундаменталисти и другият, на фундаменталистите на пазара, този на отчаяните и онзи на силните, тероризмът на изолираните безумци и тероризмът на професионалистите в униформа. Те всички изповядват еднакво презрение към човешкия живот: както убийците на пет хиляди граждани, смазани под останките на кулите-близнаци, сринати като пясъчни замъци, така и убийците на двеста хиляди гватемалци, повечето индианци, изтребени - без телевизиите и вестниците по света да им обърнат и най-малко внимание - не от мюсюлмански фанатици, а от военни-терористи, "подкрепени, финансирани и подстрекавани" от тогавашното правителство на Съединените щати.
Всички влюбени в смъртта си приличат и по натрапчивия стремеж да преведат във военни термини социалните, културни и национални противоречия. В името на Доброто срещу Злото, в името на Единствено Възможната Истина, те решават нещата, като първо убиват и после питат. И по този начин неминуемо укрепват врага, срещу когото се борят. По същия начин жестокостите на Съединените щати в Средния Изток родиха свещената война на тероризма в името на Аллах.
***
Въпреки че сега шефът на Цивилизацията приканва към нов Кръстоносен поход, Аллах е невинен за престъпленията, които се извършват в негово име. В края на краищата християнският Господ не беше нареждал нацисткото издевателство срещу вярващите в Яхве, нито Яхве поръча кланицата в Сабра и Шатила и пожела изхвърлянето на палестинците от техните земи. Яхве, Аллах, Господ - не са ли това три от имената на едно и също божество?
Трагедия на недоразуменията: вече не се знае кой кой е. Пушекът, последвал взривовете, се вписа в една много по-плътна димна завеса, която отдавна ни пречи да виждаме. От отмъщение на отмъщение, тероризмите ни принуждават да се придвижваме като препънати. Погледът ми попада върху наскоро публикувана снимка - върху една стена в Ню Йорк нечия ръка е написала: "Око за око - кьорав свят".

Манифесто, 20 септември 2001 г., Inter Press Service

Едуардо Галеано
Превела от италиански Нева Мичева

Едуардо Галеано (1940) - уругвайски публицист, автор на книги, преведени на повече от двайсет езика, "Отворените вени на Латинска Америка", "Дни и нощи на любов и война", "Спомен за огъня", "Амбулантни думи", "С главата надолу" и др., познавач и прочут коментатор на латиноамериканската политическа и социална история.