Правителството на Буш ще трябва да разчита на това, че по-голямата част от държавите ще приеме неговите действия за основателни. И то не по морални, а по военни причини. Най-вече сред непосредствените съюзници, но и в целия арабски свят походът срещу ислямските фанатици няма да успее без подкрепата на апарата от тайни служби и полиция, защото иначе терористичните групи веднага ще намерят нови страни, в които да се скрият.
Но повечето от тези държави - от Египет през Саудитска Арабия до Иран и Пакистан - са недемократични и отчасти много лабилни формирования, където властващите елити съзнателно разпалват фундаментализма, за да осигуряват деспотството си. Тази основна нагласа може веднага да се превърне в масов, борбен антиамериканизъм, ако в очите на населението военният ответен удар се сведе до уравнението: 10 000 убити афганистанци за 5000 загинали цивилни в Ню Йорк и Вашингтон.
Много експерти се опасяват, че в случай на подобна идеологическа ескалация тези правителства ще бъдат заместени от режими, неукротимо враждебни спрямо Съединените щати. Регионалната обстановка може да стане "много по-лоша, отколкото е в момента", според предупрежденията на специалистите, "което засяга и контрола на снабдяването с нефт на военните бази и презморския транспорт".
Всяка война има две страни. Затова е напълно невероятно ответният удар на САЩ да не бъде последван от съответен ответен удар на подгонените бойци. Затова вицепрезидентът Чейни предупреди: "Сигурен съм, че те са на свобода и вече мислят за нови, изобретателни начини да ни нападнат - не както досега; мислят за нещо съвсем ново."
Едно е по-различно, отколкото във всички предишни войни: противникът не разполага, както някога с ограничена територия. Още по-трудно става заради презрението към смъртта на терористите от новия тип. Стратезите го наричат "асиметрична заплаха". Престъпниците могат да избират цели със символичен заряд и да залагат на максимално психологично въздействие. Поне в първата фаза на обявения поход новите атаки едва ли ще бъдат избегнати.
За да имат успех поне в някакви средни срокове, външният министър Колин Пауел и колегите му от съюзническите държави не могат да постъпят по друг начин, освен да изковат един наистина работоспособен глобален алианс.
В никакъв случай не бива да се изключва и това, че при засилена глобална политическа координация предстоят радикални промени. Външният министър на Германия Йошка Фишер намекна за основна промяна на външнополитическите приоритети. Благоденстващите нации на Запада повече няма да могат да приемат съществуването на "черни дупки от безнадеждност и отчаяние", каза Фишер. "Илюзията, че Първият свят може да се изолира от конфликтите в Третия свят", свърши. Затова към "нерешените въпроси за реда" в Близкия Изток "сега трябва да се подходи по съвсем друг начин". Какво точно значи това, самият Фишер още не може да каже. Той формурила ясно само целта. Дипломат номер едно на Германия констатира, че репресии и военни акции не могат да се избегнат и "ние също ще се включим в тях". Само че, предупреди той, терористичните групи от рода на тази на Бин Ладен "искат война на културите". "Ние трябва да я предотвратим".
Но дали това вече е гласувано и в НАТО?

сп. Шпигел (on-line), 17 септември 2001

Харалд Шуман