Заподозрян номер едно
Роденият през 1955 г. Усама бин Мохамед бин Ауад бин Ладен е най-младият от двайсетината сина на една от най-богатите и известни фамилии в Саудитска Арабия. Той произхожда от уахабитски пуритани и е част от поколението, формирало се по време на възхода на Организацията на страните, износителки на петрол (ОПЕК). На фона на огромното богатство, с което ОПЕК разполага, избуява религиозният плам на това поколение, което излъчи хиляди мюсюлмани да се борят срещу съветския окупатор в Афганистан.
Бащата на Бин Ладен е с йеменски произход; той емигрира в Саудитското кралство и прави там огромно богатство, превръщайки предприятията си във финансова империя. Майка му, сирийска красавица, е четвъртата и последна официална съпруга на баща му (трите предишни са саудитки). През 1968 г. баща му умира в катастрофа с хеликоптер. 13-годишен, Бин Ладен наследява 80 милиона долара. На 15 години той вече има собствена конюшня. На 19 години влиза в университета на крал Абдул Азис, откъдето през 1979 година получава диплома за инженер по гражданско строителство. Нищо не подсказва интереса му към политиката преди 1979 г., когато три събития разтърсват Средния изток: мирният договор между Египет и Израел; съветската инвазия в Афганистан; свалянето на режима на Шаха в Иран. Години по-късно, връщайки се към съветското нахлуване в Афганистан, Бин Ладен ще заяви пред арабско списание: "Бях бесен и тутакси тръгнах натам!". Близки на семейството обаче обясняват, че истината съвсем не е толкова романтична. Първите години той прекарва в пътуване из Саудитска Арабия и Персийския залив, за да събира милионите долари, предназначени за свещената война. Тя е финансирана от три източника: самото саудитско правителство, джамиите и финансовия и търговски елит на кралството.
През 1984 г. Бин Ладен се настанява в Пешавар, който служи за тилова база на бойците. Същата година тръгнаха разказите за един човек, наричан "добрият самарянин" или "саудитският принц". Той посещавал инкогнито болниците, където се лекували афганските и арабските бойци. Тънък и елегантен, ходил облечен в типичните за афганските племена шалвари - нещо като туника до коленета, която покривала панталона му от най-скъп английски плат. По същото време сред доброволците започват да циркулират и други истории - за някакъв енигматичен саудитец. Слязъл от военен транспортен самолет без опознавателни знаци, той донесъл в тренировъчния лагер булдозери и друго тежко оборудване, които използвал, за да прокопае отбранителни тунели, подземни скривалища и пътища в обградените от скали долини на Афганистан. Една от тези истории разказва как той самият карал булдозера по опасни планински пътища, подлагайки се на обстрела на съветските хеликоптери. Ето това е бил Бин Ладен. Колкото до оборудването, то е било предоставено от "Бин Ладен Груп".
До този момент вече четири години ЦРУ въоръжава и финансира различните групи на афганската съпротива. Те всички, в различна степен, са фундаменталисти, автократи и отчаяни антиамериканисти. През този период Бин Ладен се среща често с ислямския ерудит Хасан ал Тураби, който по-късно ще се превърне в сивия кардинал на ислямисткия саудитски режим. Освен това често е вечерял със Зиа ул Хак, пакистанския военен диктатор, който е бил свръзката на ЦРУ при доставките на оръжие. Поддържал е и тесни връзки с пакистанските генерали от тайните служби. Бин Ладен е поддържал приятелски връзки не само с някои от най-антизападните шефове на афганската съпротива. Той е общувал и с религиозния египетски шейх Омар Абделрахман, днес излежаващ доживотна присъда в затвор в Минесота заради "опит за градски тероризъм" в Съединените щати. Милт Бърдън, вече пенсионер, в периода 1986 - 1989 г. е бил шеф на филиала на ЦРУ в Пакистан. Именно той е конвоирал първите ракети "Стингър", изпратени от Вашингтон за афганската съпротива. Прекарал е много време с отрядите в планините. Наскоро го попитах дали е познавал Бин Ладен по време на войната. Той отговори: "Не. Откъде да знаем кой е седял в ъгъла. За мен специално този аскетичен саудитец не изигра кой знае колко съществена роля. Имаше множество Бин-Ладеновци, които идваха заради джихада и те доста ни помагаха. Тези типове носеха по 20-25 милиона долара месечно, които Саудитска Арабия и Персийския залив изсипваха за целите на войната. Годишно това прави около 200-300 милиона долара. С това се занимаваше тогава и Бин Ладен - голямата част от войната прекара в събиране на фондове в Пешавар."
В 1989 г., когато съветските войски напускат Афганистан, Бин Ладен се връща в Джеда, за да заеме полагащото му се място в семейната империя. Но със сриването на цените на петрола Саудитска Арабия се сблъска с нарастващи социално-икономически проблеми. Все по-корумпираната кралска фамилия засилва репресиите над населението. Бин Ладен започва да критикува открито феодалния саудитски режим и да поддържа опозиционните групи. Братовчедите му и някои от приятелите му от кралската фамилия - между тях началникът на саудитското разузнаване принц Турки и губернаторът на Риад принц Салман, работил с него по време на джихада - се опитват да го спрат. И наистина, за известно време Бин Ладен отново се посвещава на личния си бизнес - увеличава активите си, разпределени в около 60 предприятия, някои от които на Запад, и заедно със съпругите си удължава списъка на наследниците.
Но това спокойствие не трае дълго. Той попада под все по-засилващото се влияние на двама от най-войнствените религиозни водачи в Саудитска Арабия - шейховете Сафар Хауали и Салман Аудах. По това време саудитските власти са смятали възгледите им за революционни, а техните фатви и до днес са пропагандното оръжие на Бин Ладен. В 1991 г. заради политическата му дейност кралската фамилия най-после го изгонва и той се настанява в Судан.
Оттогава политическата дейност на Бин Ладен се засилва. Той напуска родната си страна в момент, когато десетки хиляди американски войници дебаркират там заради войната в Залива. Когато саудитският режим им позволява не само да се настанят на територията му, но и да останат след победата, омразата на Бин Ладен както към саудитския режим, така и към Съединените щати, достига до пароксизъм. В съзнанието му Америка е за Саудитска Арабия това, което е Съветският съюз за Афганистан: символ на окупация от неверници, дошли да пазят корумпирано, репресивно, неислямско правителство.
През петте години изгнание в Судан, от 1991 до 1996, Бин Ладен предоставя богатството си на ислямските групи по цял свят. Имал ли е все още достъп до богатството на семейството, възлизащо тогава на около 5 милиарда долара? Този въпрос все още няма отговор. Според един доклад, забутан в архива на Държавния департамент, през суданския си период той е създал и финансирал три тренировъчни лагера за терористи в северната част на страната. Освен това е купил два селскостопански кооператива и е платил прехвърлянето на около 500 "афгански араби" (така се наричат чуждите доброволци в свещената война) от Пакистан в Судан, заплашени от Исламабад с експулсиране. Смесвайки война с личен интерес, той създава нови предприятия и смесени дружества със суданското правителство. Все повече "афгански араби" пристигат, за да се включат в операциите му - някои като инструктори в лагерите, други като икономисти и мениджъри; трети като агенти за свръзка с различните ислямски групи, които той поддържа.
"Усама бин Ладен ли е единственият източник на тероризма?" - "Не!", твърди Дейвид Лонг, бивш член на Държавния департамент, считан за експерт както по Саудитска Арабия, както и по тероризма. "В случая имаме работа с неформално братство, чиито отделни звена могат да разчитат едно на друго. Това не е ясна, добре очертана мрежа. Организацията на Бин Ладен ("Ал Каида") не е традиционна терористична организация. Тя е по-скоро централа, от която отделните групи получават пари, логистична подкрепа и обучение. Тя е хамелеон, амеба, която непрекъснато мени формата си, следвайки капризите на своя шеф. А въпросният шеф е Усама бин Ладен. Това е изключително персонализирана система." И добавя: "Бин Ладен е преди всичко посредник, каквито съществуват от незапомнени времена в Средния Изток. Той не разполага с желязната структура на Абу Нидал например (палестински терорист от 70-те и 80-те години). Ако Бин Ладен бъде убит утре, организацията му ще изчезне, но мрежите ще останат."
През май 1996 г., под натиска на Съединените щати и Саудитска Арабия, суданското правителство моли Бин Ладен да напусне страната. Тогава той се настанява окончателно в Афганистан, докарвайки с два военни транспортни самолети част от собствеността си, четирите си жени и стотина "афгански араби". Между 2000 и 3000 негови верни хора са пръснати из Европа, Африка и на Изток.
Начинът, по който Вашингтон воюва срещу Бин Ладен, нервира почти целия ислямски свят. Един пример: на 20 август 1998, денят, в който генерал Карамат, шефа на генералния щаб на пакистанската армия, приема в Исламабад своя американски колега генерал Джоузеф Ралстън, по време на вечерята американският генерал поглежда часовника си и информира своя домакин, че след 10 минути 60 американски ракети "Томахоук" ще проникнат в пакистанското въздушно пространство. "Движат се към Афганистан, съобщава той, защото това е страната, в която се предполага, че има 4 лагера на терористи." "Генерал Ралстън беше там, за да не допусне пакистанците да ударят ракетите, мислейки, че идват от Индия", обяснява представител на американските тайни служби. И добавя: "Какъв ужасен маниер на общуване с приятелите!".
На следващия ден раздразнението на генерал Карамат и на пакистанското правителство се превръща в бяс, защото два от четирите разрушени лагера са били контролирани от пакистанските тайни служби. И петима техни офицери, както и двайсетина агенти, са били убити.
Пакистанското правителство е било не само бясно, но и много обидено. Защо за ударите се съобщава само 10 минути преди началото; и защо на генерал Карамат, а не на министър-председателя? Пакистан не е единственият съюзник, унижаван по този начин от Съединените щати. Същото се е случвало и на Саудитска Арабия, и на Египет, и на Йордания, и на палестинските власти...
Няколко часа след удара на ракетите президентът Клинтън в телевизионно интервю заявява, че "събрание на важни шефове на терористите" е трябвало да се проведе в един от целените пунктове. В действителност Бин Ладен и неговите главни командири са се намирали на повече от 150 км от ударените зони. Колкото до събранието, споменато от Клинтън, то се е състояло месец преди атаката в афганистанския град Джелалабад.

Мери Ан Уийвър


Мери Ан Уийвър е журналистка. Последните 20 години редовно посещава Пешавар и Афганистан. Статията й за Бин Ладен е написана и публикувана миналата година в "The New Yorker", откъдето я препечатваме с известни съкращения.
Опит за портрет на Усама бин Ладен