Богати бели хора
- Господин Видал, бил сте войник, автор на романи и сценарии, есеист, актьор и драматург. Печелил сте Националната награда за книга и сте се кандидатирал за Конгреса и Сената. Като писател, който се занимава с политика, намирате ли някакви основания за терористичната атака срещу Щатите?
- Теоретично погледнато, нито една от провокациите на САЩ спрямо мюсюлманския свят - от миналия век чак до днешната постоянна окупация на Саудитска Арабия в подкрепа на кралското семейство - не би трябвало да предизвика или оправдае изстъплението на Бин Ладен. Но в действителност ние провокирахме, а той отвърна. Още от 50-те и създаването на нашата глобална империя американците все не проумяват нещо елементарно: в историята, както във физиката, няма действие без противодействие.
- Но и сега е неизбежно да се противодейства.
- Има много възможни военни действия. Обаче едно пряко нападение на Афганистан като замисляното от военната хунта в Пентагона, която направлява решенията на Буш, би било катастрофално. Хиляди невинни хора ще загинат, а яростта на милиарди мюсюлмани по цял свят ще набъбне.
- Какво е разумното ответно действие?
- Да се премахнат причините за омразата в Средния Изток, като се почне с изтеглянето на американските военни части от свещените земи на Саудитска Арабия. Държим се като някогашната римска или византийска империя - пращаме наемници да се бият вместо нас. Междувременно Бин Ладен придава на сблъсъка измеренията на религиозна война - като кръстоносните походи през дванадесети век. Може би най-смисленото решение в момента е да се помоли Кофи Анан да посредничи между християни, евреи и мюсюлмани. С всички ядрени и биологически оръжия наоколо, човешкият род рискува да изчезне.
- В последната си книга, "Златният век", критикувате президента Франклин Делано Рузвелт, Труман и предполагаемите връзки с мафията на Кенеди. Какво ще кажете за Буш-младши?
- Въпреки всичките машинации, които е правил, Рузвелт си остава нашият най-велик президент. В сравнение с него Буш няма никакво значение, освен може би с грешките, което ще успее или ще пожелае допусне в тази критична ситуация.
- Пак в тази книга един от героите критикува Рузвелт, който според него е прикрил част от истината за Пърл Харбър, за да въвлече страната във война: "Онези, които знаят, са малко, а мнозинството трябва да ги слуша. Това е демокрацията в Съединените щати". И вие ли така мислите?
- Знае се, че осемдесет на сто от американците не са искали да влизат във войната през 1941-ва, но въпреки всичко Рузвелт ги е принудил да го направят, спасил е Англия и Франция и е разбил Хитлер. Някои се ужасяват от мисълта, че го е постигнал с неморални средства. Но големите владетели по принцип са си неморални. И ако успеят да подчинят света на своята нация, биват обожествени независимо от всичко. Но не мисля, че това е демокрацията: в другите томове, посветени на Империята, ще откриете, че Съединените щати не се стремят и никога не са се стремили към установяването демократичен порядък. Ние сме република за богати бели хора, отдадени на бизнеса.(...) А омразата на мюсюлманските страни към нас се дължи на постоянната подкрепа, която техните диктатори винаги са получавали от нас. И на неуважението към тяхната религия.
- Борбата с тероризма ще намали ли антиамериканските настроения в Европа?
- Единствено ако Америка преустанови империалистичната си политика, ако спре да решава съдбата на чуждите правителства, като бомбардира балкански страни или фабрики за аспирин, както в Судан... Списъкът с грешки, които не бива да се повтарят, е дълъг.

Ла Стампа, 28 септември 2001 г., със съкращения

Превела от италиански Нева Мичева



Разговор с
Гор Видал