Новият "Демократически преглед" привидно изменя на традицията един брой на списанието да се равнява на два книжни тома.
Но това е само фиктивно.
Главният редактор Михаил Неделчев помества в тежкостъпното си издание мощни преводни текстове като: "Сбогом, двадесети век" от Филип Солерс, "Трябва да спасим Русия не за години - за месеци, седмици" от Александър Солженицин, "Срещу политиката на деполитизация, за възраждане на политическата мисъл и действие" от Пиер Бурдийо, "Структура на илюзиите" от Светислав Басара, "За всеки случай" от Умберто Еко, "Възмъжаване - историята на половин живот" от Пол Монит, "Равенство, различие и демокрация: съвременният феминистки дебат в Съединените щати" от Нанси Фрейзър, "Хитлер според Шпеер" от Елиас Канети...
Между българските автори в броя са Антоний Гълъбов с "Краят на прехода", Михаил Неделчев с "Отелесяването на символа", Петър-Емил Митев с "Предизвикателствата пред лявото", Боян Манчев с "Фантазмът и погледът", Енчо Мутафов с "Краят на антропоцентризма", Деян Деянов с "Философското инакомислие пред проблема за съвременността", Явор Лилов с "Употреби на зооморфната символика през ХХ век", Михаил Иванов и Лютви Местан със "Защитатата на малцинствата и тяхната интеграция в гражданското общество", Лили Маринкова с "Човешкото беше изтрито", Георги Господинов с "Изкъси вълни"...
Всъщност да се опишат значимите текстове в "Демократически преглед" обичайно означава (с незначителни пропуски) просто да се препише съдържанието на целия брой.
А сериозните приближения към обществените и хуманитарните разисквания, осъществявани от "Демократически преглед" чрез печатаните в него текстове, са къде-къде по-обширна тема.

М.Б.