Отворено писмо до моите колеги
Уважаеми колеги,

На 26 септември т.г. аз обявих пред извънредното общо събрание, че напускам Съюза на филмовите дейци. Появиха се упреци, че "хората около Евгени Михайлов разцепват филмовия съюз". Тук искам да обясня своето решение.
От 13 юни 2001 година съм в Борда на директорите на "Бояна филм", защото съм убеден, че екипът на Евгени Михайлов е най-добрият мениджърски екип, ръководил Студията през последното десетилетие. Този екип разработи стратегия за приватизацията на "Бояна филм", която е приета от Министерския съвет.
На 26 септември ръководството на СБФД проведе едно манипулативно планирано събрание, което целеше да отрече тази стратегия и да издигне привидно благовидния, популистки лозунг да не се бърза с приватизацията и още по-лошо - да отрече необходимостта от приватизация на "Бояна".
Аз съм убеден, че на "Бояна" е необходима бърза приватизация, нужни са инвестиции (и то много) в нови, модерни технологии. Но в приетата стратегия за приватизация има нещо, което далеч надхвърля интересите на "Бояна филм". В стратегията е записано, че част от земите на "Бояна филм" (обявени за вилна зона) се отделят, те не подлежат на приватизация, те остават държавни, тях ще ги продава областната управа. Става дума за минимум 25 милиона лева. В приетия от правителството на Република България документ е записано, че тези пари отиват във фонд "Култура" целево за българското кино. 11 години ние правихме прекрасни модели за независимо финансиране на българското кино. На теория всичко изглеждаше чудесно с една малка подробност - нямаше пари. Сега тези пари ги има. Те могат да станат основа на бъдещия фонд "Българско кино", крайъгълен камък на бъдещия закон за киното.
Неразумната позиция на ръководството на СБФД (освен другите бели) води и до загуба на парите. Чрез моето напускане аз се разграничавам от тази политика.

27 септември 2001 г.

С уважение: Георги Дюлгеров