Паметта на вещите
Греди Асса, Отключени врати

Винаги са успявали да ме впечатлят старите селски къщи със своите почти излезли от употреба разкривени и ръждясали вещи. Селските газени лампи, скърцащите брави с автентични ключове, старите вилици и лъжици, изгнилите пирони или някой от първите варианти на радиоточки и грамофонни плочи носят особена естетическа стойност и ценност. Те са част от минало битие, което навява спомени. Те са символи на забравени хора и събития. Те си отиват. Но преди да изчезнат напълно, Греди Асса ги събира и успява да ги превърне в основен обект на внимание в изложбата си "Кюнци" в галерия "Циклоп". Вещите заживяват нов живот в произведенията на художника. Емоционалните творби са изградени на принципа на асамблажа. В основата си те са малки живописни плоскости с ярка, наситена цветност, от които изникват старите селски предмети.
Заглавия като "Есен", "Храм", "Луна изяжда нощта" или "Пълнолуние" и символизиращите детайли - препарирани птички, дръжки на житни класове, ръждясали ножици или счупен сърп подсказват за случките в новия свят на вещите. "Отключени къщи" е закачливото заглавие на червена живописна плоскост, приливаща към бяло, на което са забити много изгнили, криви пирони с окачени на тях самотни ключове. А доспехите на "Селският рицар" представляват стари, очукани тенекии. Седемте дни на "Седмица"-та са съставени от седем различни на цвят "картинки", подредени една под друга, като последната леко изпада от цялостната композиция.
Греди Асса изважда вещите от техния застинал, замиращ свят и ги прави част от нови случки и приключения.
Излизайки от галерията, забелязвах как вятърът случайно е отвял през отворената врата пожълтели есенни листа и за миг ги свързах с общото впечатление на носталгия към нещо отминало, към селото на баби и дядовци, скрили тайните си в паметта на вещите.

Мария Славчева