Пиеро'2001 - един прохождащ и затова любопитен международен куклен фестивал за възрастни. Той се провежда за втори път в Стара Загора - с добра амбиция да продължи и занапред. Това проличава в конкурсната програма - 12 представления, половината от които чуждестранни. Съпътстващата програма включваше кинопанорама на български анимационни филми с международни награди, изложби-карикатури (Д. Донев), пластика и скулптура (Ем. Иванов), представления на студенти и др. трупи, теоретични семинари с Ф. Блумърс (Холандия), Х. Топф (Германия), проф. Ат. Илков, уъркшоп с А. Луис (САЩ) - всичко това при добра организация на домакините и приятелска атмосфера за контакти и разговори. До тук, част от формулата на фестивала е четлива и успешна - той разширява едно заявено културно пространство с повече форми на куклено театралното изкуство. Въпросите възникват, когато се огледат представленията. Най-интересното - "Найлон" (театър "Попкорн", Словения - голямата награда "Пиеро") е и точният ориентир за смисъла на този фестивал - да открива нещо качествено ново в самото изкуство и в посланието към вече порасналия зрител. Ценя усещането, че "Найлон" е сътворено от свободни и забавни хора. Те обичат живота и затова избират да "разиграват" сперматозоидите в екрана на сглобяема телевизионна кутия. Огромен фалос ефектно изскача срещу зрителите и разпръсква семе в естественото място за раждане на нещо ново. Там, вътре започва борба за оцеляване, въпреки атаките на "цивилизованите" убийци отвън (кондоми, контрацептиви и т. н.). Формата на разиграването е викторина, наградата (гласувана от зрителите) - най-надеждния сперматозоид, а не пари. Вътрешното състезание за бъдещ живот е вихър от представи и мечти от бебето през щъркела, родителите до цигулката, показани с бързината на клип. Същевременно като прескачат екрана, актъорите пародират рекламните клишета, които затриват първичния творчески имлулс програмиран в човека. Новост са куклите-маски, плоски лица, само с някои движещи елементи, а конструирането на фигурите е с найлонови чорапогащници. Смелост, фантазия и ексцентрика - това са качествата на "Найлон", които фестивалът може да последва. Явно обаче, реалността не предлага такива открития или пък паричните възможности на организаторите не им позволяват да поканят повече спектакли с подобен принос. По дирите на разсъжденията за формулата на фестивала, "Хамлет" (режисьор С. Събев, ДКТ-Пловдив - колективна награда за актъорско майсторство) и "Сенки в нощта" (режисьор Б. Колевска, ДКТ-Ст.Загора - награда за екпериментални форми) са представления с нагласа и желание за нещо по-ново, но с частичен успех в отделни изразни средства, а не като цяло. "В очакване на влака" (театър "Калимари", САЩ - колективна актьорска награда) свободно общува с публиката чрез клоунадата и пантомимата с познати гегове и трикове от нямото кино, но по-оскъдно си служи с играта на кукли от подръчни предмети - кърпички, въженца, карти и т. н. "Спомен за Петрушка" (по Стравински, ДКТ-Видин - награда за сценография на С. Бъчварова, В. Рокоманов) и "Серенада" (по С. Мрожек, ДКТ-Сливен, режисьор Я. Цанкова) препращат към нещо друго. Това е усещането за не-свобода, за рутина, която слага таван на мисленето, въображението и изявата на сцената. Интересното хрумване личи, отделни сполуки привличат зрителското любопитство, но това не прогонва отегчението от познатото. Дали предразсъдъците не се считат за традиция? Какъв е приоритетът на традицията и докъде се простират границите?
Достатъчен повод за организаторите да умуват над това дават и "Любовта на пеперудата" (традиционно куклено изкуство на театър Чу Лу Шан, Тайван), "Цигани" (по Пушкин, театър "Акият", Казан), "Фантазия" (Театър на ръцете, Москва). С познат и вече изпробван театрален език, разположени самоцелно в картината на фестивала, отглъхнаха "Легенда за Аида" (ДКТ-Габрово), "Страх и копнежи" (по Кафка, "Соло театър", София) и "Светлосянка" (куклено студио "Фагадес", Загреб).
Крачката е направена. Закъде...

Светла Бенева