Поехали!*

Половин час преди началото на войната, в неделя, по френския сателитен канал TV5 течеше обичайната рубрика "Будка", в която акредитирани в Париж чуждестранни журналисти обсъждаха случилото се през седмицата. През седмицата била минала 44-та годишнина от изстрелването на първия изкуствен спътник, та отделиха и на него внимание. Руснакът си спомняше гордостта на съветския човек през 1957 г., за първи път (както той се изрази) повярвал, че социализмът може наистина да работи. Американецът разказваше за американското унижение през 1957 г. и за ползата от това унижение - "Едва ли без него за толкова кратко време човек щеше да стъпи на Луната". Швейцарецът пък се мъчеше да си припомни него ли спътник, или онзи с Лайка на борда е търсил да открие във вечерното женевско небе...
Малко след това светът за поредно стана CNN. Този път обаче се намеси и Ал Джазира.
Сред кадрите на нощно небе, блещукащо от "удари"; сред изявленията на световните политици; сред репортажите за муджахидините на Масуд и Достум, облечени и въоръжени от Русия (вложената до този момент от нея сума в операцията била 30-50 млн. долара) се вклини този арабски сателитен канал с изявлението на Бин Ладен и другите ръководители на "Ал Кайда", които призоваха мюсюлманите на джихад.
Дори само този факт показва разликите между Войната в Залива и тази, която започва. Онази беше просто Война, в която всички бяха на страната на Доброто. Тази е нещо по-сложно. И технически, и идеологически, и политически. (Иначе щеше ли цял час Иво Инджев (!) по bTV (!) да разпитва за мненията им и за настроенията в арабския свят двама арабски журналисти, акредитирани в София.)
"Унизените срещу неверниците", това алогично уравнение съм запомнил от призива на Бин Ладен. "Цивилизацията срещу варварството" е другият, не много по-логичен призив по БНТ. Започва времето на насаждане на масови клишета, на лесни лозунги за обикновения човек. Сега обаче това няма да е лесно както друг път - именно заради множеството източници за информация.
Разбира се, накрая обикновеният човек заради психологическото си и битово удобство (както е било винаги) ще се нареди убедено на едната или другата страна.
И това може би е добро. Колкото и да се струва чужда на "роменролановци" като моя милост, които призовават да сме "над сблъсъка", истината е може би, че човечеството се намира в такова състояние на криза, при което то не може да излезе от нея чрез размишления и целенасочени действия. А чрез катаклизъм, може би предизвикан от него, но който с неуправляемостта си и със сляпата си "природна" обективност да "тества" всеки досегашен човек, етнос, култура и т. н., преди да разчисти пътя на последващото. В този катаклизъм всеки трябва да защищава собствените си raisons d'etre.
"Скоростта на кервана се определя от скоростта на последната камила", гласи една арабска поговорка. Кой ще отрече, че днес човешкият керван (както обобщително бихме предпочели да се изразим) е разкъсан; че авангардът (отдал се на самозадоволително ускоряване на движението) е отдавна забравил за тези в средата, камо ли за последните; че в откъснатостта си авангардът вече е почти забравил основанията, накарали кервана да тръгне на път.
Раздалечаването на отделните елементи в системата на "кервана" ги е довело вече до невъзможност да комуникират помежду си; но това - теоретически и практически - значи, че цялата система е престанала да функционира. (Отчайващата раздалеченост на "камилите в кервана" се изявява толкова повече, колкото повече се засилва количеството и мощта на средствата за масова комуникация.)
Конфликтът е между високата, "цивилизационна", социална, технологична (до степен понякога да се изплъзва от контрол) организираност на "антибинладеновата" коалиция и аморфното съдружие на личности и групи, действащи свободно и организирани на съвсем друго - да го наречем идеологическо - ниво. Срещу себе си машината на коалицията има враг, който не използва нейните методи, защото няма нейните цели. Първата, Втората, дори Студената бяха войни между съмишленици, стремящи се към едно и също и спорещи за методи и ресурси. Нищо подобно не наблюдаваме днес. Унижението на Америка на 11 септември не е като унижението при Пърл Харбър или първия съветски спътник. То едва ли ще доведе след време до успехи като следвоенните й. Или до завладяването на Луната. По-скоро ще я промени.
Заедно с всички ни. Окейчик?**

Христо Буцев


* Да вървим, напред (буквално: тръгнахме) - възклицанието на Юри Гагарин при отделянето на "Возход" от Земята.


























































** Весел американско-руски израз, използван на "Союз - Аполо". Идва от ОК и умалително онежностяваща руска наставка.