Съвместно съществуване
- Бяхте поканен да вземете участие в проект на "Музей на спомена" в Йерусалим. Какво точно представляваше този проект?
- "Музей на спомена" в Йерусалим подготвя от дълго време проект, за който са поканени художници от цял свят, работещи в областта на плаката. Куратор на своеобразната изложба е Рафи Етгар. Проектът се осъществява според принципа на селекцията. Международно жури определя около двайсет работи на различни художници, сред които попадна и мой плакат. Плакатите на вече избраните автори се излагат на огромни билбордове из централните части на Йерусалим - така експозицията излиза извън стените на галерията, провокира директно случайния зрител и може да бъде видяна ежедневно от хиляди хора. Начинът на експониране е странен и същевременно много приятен.
- Има ли тема, която да обединява всички плакати?
- Да. Проектът се казва "Съвместно съществуване". Всеки автор пресъздава своята идея и виждане по темата. Плакатът трябва да изглежда като пътен знак, чийто символ е мост между сърцата на хората. Освен че плакатът трябва да бъде сериозен и да има съществен подтекст, хубаво е той да е и знаков, особено в подобна ситуация, както е в случая - окачен на билборд. Той вече носи съвсем друго послание. Става част от всекидневието на хиляди хора.
- Плакатите само за Йерусалим ли са предназначени?
- Според предварителния проект изложбата ще трябва в продължение на година да обиколи около двадесет града из целия свет. В това число се включват билбордове из градските площи на Люксембург, Белфаст, Сараево, Прага, Флоренция, Кейптаун, Берлин, Париж, Лондон, Копенхаген, Амстердам, Сеул, Токио и др.
- Има ли някакъв шанс изложбата да попадне и в България и какъв е принципът на селекция на градовете?
- Много ми се иска тази изложба да може да дойде и в България. Що се отнася до мен, аз ще се опитам да направя всичко възможно и в София да бъдат показани плакатите от проекта. Ако се намерят спонсори, естествено трябва и Общината да подкрепи инициативата и това ще може да се реализира и тук, у нас.
- Интересно защо точно в Йерусалим се ражда тази идея?
- Голяма част от градовете, в които предстои да бъде показан проектът, са или са били в близко време доста нагорещени, конфликтни центрове. Например Сараево, Белфаст и др. Според мен идеята на авторите е изложбата да бъде показвана както в големите градове по света, така и в зони с непрекъснато напрежение. И в този смисъл идеята засяга и нашия регион, имам предвид това, което става в Македония. Начинът на "съвместното съществуване" трябва да бъде видян и в Скопие, и в София, и т. н. В идеята има послание за мир и чрез изкуството то може да достигне по-лесно до повече хора.
- През октомври предстои и Международното триенале на сценичния плакат, на което вие, Божидар Йонов и Албена Спасова сте организатори. Какво ще бъде българското и международното участие и какво по-интересно ще можем да видим?
- Международното триенале на сценичния плакат в София е частно и тазгодишното му издание е трето подред. Конкурсната тема беше "Музика и сцена". През май мина селекционното журиране, което е международно. От около 1500-2000 плаката от целия свят избрахме 389 от 30 страни. Повечето от участията са с много сериозни заявки. Естествено е и традиционното представяне на страни като Япония, Германия, Франция и САЩ. Ще имаме и интересно предложение от Италия. Опитваме се да не се лишаваме и от присъствието на страни, чието професионално ниво в областта на сценичния плакат не е толкова високо. Арабските и африкански държави, както и страните от Латинска Америка понякога предлагат доста оригинални виждания, въпреки че нямат достатъчно опит, като, да речем, на един швейцарски плакатист, наследник на огромна традиция. Триеналето се занимава само със сценичен плакат и ние се опитваме да бъдем като своеобразна карта, като временен портрет на състоянието на сценичния плакат в целия свят.
- Каква възможност имат за участие и по-младите автори?
- Тази година избрахме тема, с която успяхме да привлечем интереса на много млади автори, които все още нямат големи възможности да печатат плакати, а имат доста интересни идеи и виждания. Ние успяхме да им дадем начин, по който те могат да бъдат забелязани и евентуално да получат бъдещи предложения и професионални ангажименти. "Музика и сцена" е широка тема, препраща както към аналогии с класическата музика, джаза, балета, така и към интерпретации, свързани с най-съвременната музика. Получихме оригинални плакати, които критикуват чалгата, и други, които са свързани с техно музиката, завладяла предпочитанията на най-младите. Смятам, че разделът музика е много приятен и дава възможности за хиляди свободни и нови интерпретации.
- А как стои въпросът с журито?
- Ще имаме високо професионално международно жури. Председател на журито е Пол Дейвидс от САЩ - световноизвестен нюйоркски художник, от лидерите в театралния плакат. От Япония идва легендарният плакатист Ико Танака. Преди време аз му предложих да оглави журито, но той отказа, защото бил много възрастен и не може да поеме такава отговорност, но задължително щял да бъде член на журито. Имаме и швейцарско участие - Роз Мари Тиси. Четвъртият член на комисията е Владислав Юта (художник от Краков) - традиционното полско участие. От българска страна в журито сме аз, Божидар Йонов и Христо Харалампиев.
- Има ли точно установен регламент за откриването?
- Официалното представяне е на 22 октомври, на три от етажите на "Шипка" 6. А журито ще заседава два дни преди откриването на експозицията.
- Имахте ли проблем с финансовото организиране на триеналето? Лесно ли е да намериш спонсори за толкова голям по мащаб проект?
- Много трудно се прави частно триенале, трябват много пари! Но тази година за щастие имаме подкрепата на "Про Хелвеция" и изключително много сме благодарни на фондацията за оказаната съпричастност. Кметството също ни е съорганизатор, както и Министерството на културата. А Съюзът на българските художници ни помогна с базата си.
- Успява ли триеналето да получи нужната популярност по света?
- Преди известно време получихме интересно потвърждение за утвърждаването на триеналето по света. В Хонконг тази година за първи път се организира подобно начинание и организаторите на изявата са решили да изпратят техния куратор да обиколи сходните изяви по света, за да натрупа допълнителни впечатления и опит. Въпросният куратор трябва първо да мине през Япония - в Тояма, където се провежда едно от най-престижните биеналета на плаката. На път за България ще спре и в Токио (отдавна утвърдено средище с ежегодни представяния в областта на плаката). В София той ще бъде гост, който иска да види едни от най-добрите плакати, които се създават в момента, да добие опит и представа за това как се организират сходните прояви и в Европа. Оттук отива във Варшава, където се провежда и първото създадено биенале на плаката в света (биенале с огромни традиции). После заминава за Финландия, за да проследи и поредния престижен форум на плаката. Фактът, че този куратор избира и българската изява сред тези световно утвърдени центрове, ме кара да се чуствам много горд и спокоен. Спокоен за това, че нашето издание наистина е сред силните и професионални прояви в света.
- Поколението, което най-активно и резултатно взема участие в изявите, свързани със сценичния плакат, започва своя творчески път през 70-те години. Може ли да се каже, че тази силна традиция продължава и днес?
- За съжаление трябва да споделя, че много малко колеги в България се занимават в момента със сценичен плакат. Колегите, които продължават да правят сценични плакати, се броят на пръсти. Теди Ушев е сред интересните млади автори, които показват сполучливи плакати, но за съжаление той живее в Канада. Люба Лукова също е име, което се запомня, но и тя не е в България. Тя живее в Ню Йорк и се подписва от името на САЩ. И Стефан Десподов, който правеше плакати за Народния театър, все още взима участие в международните прояви.
- Ще може ли софийското триенале да промени по някакъв начин ситуацията?
- Една от основните причини да правим това триенале е да провокираме художниците по-често да създават артистични плакати, да върнем желанието на театралите да печатат и да не се притесняват от липсата на средства, защото не е чак толкова скъпо отпечатането на един плакат. Липсата на плакат в театъра го лишава донякъде от история, освен че го лишава от облик и самобитност. Не трябва да има театър без собствен плакат, без собствен образ и плакатен стил. Не случайно предишните години абсолютно всички театри в България имаха свои плакатисти. Тогава имаше конкуренция между авторите и съответно резултатите бяха много по-оригинални. Именно през 70-те години България успя да направи скок в театралния плакат и точно тогава той излезе извън границите на държавата ни и доби широка популярност по света. За да продължи традицията, трябва повечи автори да представят свободно идеите си. През последните няколко години често подарявам проектите си на театрите, за да може да има някакъв вид продължение. Може би това е един от възможните начини плакатът да продължи да се развива. Това е разпространена практика по света.
- Моето наблюдение е, че тези художници, които през последните години завършват специалност плакат в Художествената академия, масово се ориентират главно към рекламата.
- Рекламата е една идеална и елегантна ниша, която от скоро намери мястото си и в България. До преди 10 години рекламен плакат в България нямаше, нямаше нужда от него, защото нямаше и конкуренция. Рекламен плакат може да има само в среда на конкуренция. В момента обаче рекламният плакат в условията на българския пазар е на много ниско ниво. Той до голяма степен се владее или от фирми с чужди собственици, които внасят готов продукт, или просто от хора, които нямат идеи и не наемат професионалисти за това. Много често се прибягва главно до услугите на компютърни оператори, които не са художници, затова използват готови шаблони или крадат идеи. И в двата случаи това е доста вредно и ако се продължава по този начин, още дълго време няма да можем да видим оригинални български рекламни плакати. Надявам се и чакам този етап да премине по-бързо. В Япония например рекламният плакат е много силен, те не са толкова добри в театралния плакат. В САЩ мнозинството от художниците, известни със своите театрални плакати, дължат това главно на факта, че подаряват сценичните си плакати на театрите, а се издържат благодарение на рекламните плакати, които правят. Но това, както всички знаем, са много добри рекламни плакати.

Разговора води Мария Славчева


Божидар Икономов (1943) е един от най-изявените български плакатисти. Бил е художник на в. "Култура", на Софийската опера. Председател и организатор на Международното триенале на сценичния плакат. Има самостоятелни изложби в София, Пловдив, Алжир, Ню Йорк, Виена, Берлин и т. н. Редовно участва в международните прояви на плаката в Тояма, Мексико, Бърно, Варшава и т. н.
Разговор с
Божидар Икономов