Разни избори, една носталгия

За поредното си търсачество из заревото и здрача на днешната ни народопсихология талантливото документалистко трио Асен Владимиров - Елдора Трайкова - Емил Христов са избрали пътешествие до гоцеделчевското село Кочан, чието население е предимно българомохамеданско. След детската гарова безпризорност в "Неонови приказки", старческата селска самотност в "Денивелация", мечешки-ромските скиталчества и страдания в "За хората и мечките", безнадеждната българска несрета насред Столипиново в "Живот в гето" и т.н., сега идва ред на нашенската американска мечта - зелените карти за Щатите. И както се случва в почти всеки от филмите на Елдора Трайкова, и в "Зелена карта" екстремалната актуалност на темата надскача злободневието, придобива човешки измерения, забити като колчета върху терена на родното упование за оцеляване.
Празничен тъпан насред село. Баба дои крава, осветена като Рембрандов персонаж от любимата гола крушка на Емил Христов. Много жени, млади и не толкова, по улицата или вкъщи, и все с шамии - бели, шарени... Мъже се молят в джамия. Дори на празник семействата са полово сепарирани според ислямския канон. Бит, почти девствен от цивилизационна гледна точка, и души, изгаряни от атавистичния страх от глад. Изконният тютюнев поминък днес е повече тегоба, отколкото доход. Видимо херметични към външния свят, обитателите на далечното село са обсебени от отвъдокеанска авантюра - лотарията със зелени карти. Нещо повече - мнозина са спечелили и заминали за лелеяната Америка. Насред мизерията - видеописма на роднини от обетованата земя. Въпросната баба с кравата дори разказва за своето пътуване дотам в битови детайли, а до нея съпругът й споделя съкровената си болка по деца и най-вече - по внуци. Хората са наясно, че там се работи много и се спи малко, но пък тук на какво да се надяват младите... Ами да живеят собствения си живот без носталгия, какъвто е алтернативният избор на местната аптекарка например, спечелила и отказала зелена карта - дори показва в кадър визата си като трофей или престижна диплома (каквато няма).
Любителските видеохвалби от Америка са инплантирани в BETACAM-а като драматична (не)подмяна на тукашната безизходица. Имигранти лепят долари по детските чела, но техните собствени не са най-ведри. "Сърцето ми е винаги тук", признава на родна почва един от тях. Примитив и духовност пресичат думи и лица точно така плавно и ексцентрично, както се разминават жигули и форд край пъновете и камънаците, под върхарите. Еуфорията по зелената карта е за авторите само пореден атрактивен повод да обгледат днешните български нагласи от различен ракурс. Филмът е колоритно пътуване из природните ни и човешки ресурси, в което иронията дърпа умилението за пеша, но драмата е налице - и май повече там, отколкото тук.
Странно и все пак логично ми изглежда съвпадението в присъждането на тазгодишните "Златни ракли" - игралният "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова и документалният "Зелена карта" на Елдора Трайкова си приличат не само по броденето из Щатите и Пирин, видеописмата, автентизма на атмосфера и герои, но и в запазването на корените ни. И в плодотворността на драматичния избор да дишаш тук, макар и с ускорения пулс на безпаричието.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед


Зелена карта, документален филм, 2001,
27 мин. Продуцент - БНТ, изпълнителен продуцент - "Профилм", сценарист - Асен Владимиров, режисьор - Елдора Трайкова, оператор - Емил Христов. Носител на "Златна ракла" '2001 за български документален филм.