Благотворителност... с граници

В печатната програма на титулната страница пишеше "Андриана Стоугорд, Пиано (Дания) и Методи Матакиев, Диригент имат удоволствието да Ви поканят... в зала "България" - София, на благотворителния концерт за подпомагане на деца с неравностойно положение и децата от домовете за социални грижи". Програмата - класическа, руско-френска; в първата част - Мусоргски, Шостакович; втората - Цезар Франк, а оркестърът на Българското национално радио присъства инкогнито. Ако се съди по печатната програма - такъв изобщо нямаше. (Впрочем самата печатна програма търпи много неприятни думи, но не ми се изписват.)
Очевидно интересът бе насочен към съвсем младата датска пианистка, която за своята софийска изява бе избрала Втория концерт на Шостакович. Тази музика, писана с мисълта за съвсем младия музикант (19-годишният Максим Шостакович е първият изпълнител на творбата, съпровождан от оркестъра на Московската филхармония) явно бе по вкуса и музикантската природа на 14-годишната Андриана Стоугорд, но все още й създава технически проблеми. Това обаче никак не се отрази на излъчването на пианистката - с лекота и уверено сценично присъствие тя музицираше според разбиранията си и според възможностите си. Те покриват "нормите" за 14-годишната й възраст, особено в съчетание с непринуденото й поведение, приятната външност, както и с едно внушение за радост от преживяването в момента. За да я съпровожда, диригентът Методи Матакиев бе туширал оркестъра максимално. В третата част бе твърде напрегнато по отношение на синхронното неравноделно мислене. Което не попречи финалът й да бъде изсвирен на бис.
"Нощ на голия връх" (Мусоргски) не получи дължимия й блясък, въпреки че и оркестър, и диригент очевидно с удоволствие изпълниха тази пиеса. Но я изпълниха малко тежко, малко по-малко артикулирано, с по-събран звук от необходимото, с по-приближени динамики и оттук и колоритът се ограничи по някакъв начин. Много по-интересни звукови идеи и находки чухме в Симфонията на Цезар Франк; като изключим някои необосновани задържания и цезури в градациите, в повечето моменти музиката стигаше до залата естествено, красиво със силата и на индивидуалната оркестрантска изява - чудесни сола в духовите, и на внушенията, които идваха от диригента. Това бе в много по-голяма степен съвместно музициране; особено във втората и третата част на симфонията, където музиката ставаше в момента и това усещане веднага се предаде в залата.
Колкото до благотворителността - в кутията, която бе поставена във фоайето, имаше съвсем, съвсем малко пари.

Екатерина Дочева







Кресчендо
декресчендо