Книгата на проф. Ян Томаш Грос "Съседите: унищожението на едно еврейско градче"
излиза на полски език през 2000 г. и предизвиква истински шок. Почти никому неизвестното дотогава градче Йедвабне се превърна в символическия епицентър, разклатил легендата
за героична и невинна Полша, с която живяха и се възпитаваха няколко следвоенни поколения.
Документално-историческият опис и анализ на конкретните събития, проведен от проф. Грос, изважда на повърхността истината за убийствата, извършени на 10 юли 1941 г. от поляци
на техните съседи евреи. Въпросът Йедвабне има своя история в многократно започвани и прекъсвани съдебни разследвания, но шокът Йедвабне връхлетя полското общество 60 години
по-късно в резултат на дефицит на истина и историческа памет. Нестихващият спор и дебат
за Йедвабне отключи сложен и твърде противоречив диалог за полско-еврейските отношения, разкри все още живите демони на антисемитските митове, стереотипи и символи, битуващи в обществото. Полската църква се покая официално, но не на местопрестъплението, а по време
на специална литургия за опрощение.
Духовенството остана разделено и не докрай осъзна универсалното измерение на това жестоко престъпление. Историците-опоненти на проф. Грос интерпретират трагедията в Йедвабне през смекчаващи вината на поляците обстоятелства и възгледите им имат много привърженици.
Неясните докрай въпроси за броя на жертвите, за немското "вдъхновение" за убийствата,
както и политическият контекст на събитията няма да променят тежестта на това престъпление. Полската тежест.
Възможно е Йедвабне, един трагичен палимпсест, да преформулира досегашната историческа парадигма на позицията на поляците спрямо Холокоста. Възможно е и това убийство на невинни хора да бъде четено не като локална трагедия, а като трагедия на целия свят.


Барбара Олшевска



Йедвабне - новото име на Холокоста
През 2000 г., петдесет и девет години след кървавата разправа с евреите в Йедвабне, в Полша се появи книгата на проф. Ян Томаш Грос от Ню Йорк, посветена на това трагично събитие. Тя предизвика такъв шок сред полската общественост, както никоя друга книга през последните петдесет години. Защо? Защото проф. Грос въз основа на документи посочи, че евреите в Йедвабне не са били убити от немци с помощта на поляци, а точно обратното: от поляци с вероятното участие на малък брой германци. Защо тази истина обаче така разтърси поляците? Защото досега те бяха готови да си признаят много грехове, извършени спрямо евреите по време на немската окупация - шантаж, извличане на материални облаги, доноси и дори единични тайни убийства - с изключение на един-единствен: че са сътрудничили на немците в техния геноцид. В това отношение поляците се смятаха за по-добри от другите народи в Европа. В същото време случаят в Йедвабне и убийствата, извършени в съседните местности Вонсош и Раджилов, безспорно доказаха, че подобно сътрудничество е съществувало, въпреки че е било ограничено в рамките на определен географски район.
Шокът, който предизвика книгата на проф. Грос, беше още по-болезнен, тъй като поляците поне от 200 години вярват в мита, че по време на цялата си история винаги са били единствено жертви на чуждо насилие, докато самите те не са сторили никому зло. Трудът на проф. Грос развенча този мит. Тук трябва да допълним, че изследвайки историята на антисемитизма в Полша, особено в периода между двете войни, когато страната след близо 200-годишно робство получи независимост и тръгна по пътя на създаване на единна етническа държава, престъплението в Йедвабне не би трябвало да предизвика у никого прекомерно удивление. Нима по време на немската окупация много поляци не смятаха, че Полша има двама врагове: външен - германците, и вътрешен - евреите? Фактът, че Хитлер не се е стремял съзнателно, с помощта на различни обещания и облаги, да подтикне поляците към масово сътрудничество в унищожението на евреите, се дължи единствено на безкрайното му презрение към първите. Ако не беше неговата надменност и тъпоумие - този път за щастие - може би тогава в Полша щяхме да имаме не един или два, а десетки, че и повече случаи като този в Йедвабне.
Ето защо не можем да се чудим, че след появата на бял свят на истината за Йедвабне, полското обществено мнение се раздели на два лагера. Първият, несъмнено по-многоброен, ситуиращ се по-скоро в центъра и в дясното политическо пространство, с национално "мислене", или отрича участието на поляци в масовото убийство, или пък се опитва да го омаловажи (в клането са участвали асоциални и бандитски елементи), или пък търси "смекчаващи" обстоятелства, позовавайки се между другото на злините, които евреите уж били причинили на поляците по време на кратката съветска окупация на Йедвабне. Вторият лагер, по-малоброен, представляващ по-скоро лявата страна на политическата сцена, приема резултатите от изследванията на проф. Грос, като изразява съжаление за случилото се. В разкриването на истината за масовото клане в Йедвабне последните виждат шанс за очистване на паметта на поляците за периода на окупацията и стимул за борба с проявите на антисемитизъм в днешна Полша. Според тях една искрена равносметка може само да помогне на Полша при изграждането на демокрацията в страната и в подобряването на имиджа й в чужбина.
Каква е позицията на църквата? Трябва да признаем, че на 10 юли 1941 г. духовенството в Йедвабне не е направило нищо, за да удържи паството си от участие в кървавата разправа. Днес отношението към Йедвабне съдържа в себе си известна двузначност. Например местният епископ от Ломжа Станислав Стефанек съзира заговор срещу Полша. Главата на Полската католическа църква кардинал Юзеф Глемп не отрече участието на поляци в убийствата, но излезе с обвинение срещу евреите за злините, които те уж били причинили на поляците по време на съветската окупация. Епископите обаче взеха решение, че на евреите трябва да бъдат поднесени извинения за Йедвабне. Без да чака 60-ата годишнина от трагичните събития и нежелаейки да се извини за престъплението на самото място, на 27 май църквата заедно с президента на Република Полша организира собствена литургия за опрощение в храма "Вси Светии" във Варшава, която някога се е намирала на границата на еврейското гето. Въпреки че в литургията взеха участие само една трета от епископите, този акт на покаяние трябва да бъде оценен положително, тъй като никой досега не е виждал полските епископи да се извиняват на колене за греховете на християните срещу евреите.
Има ли смисъл днес, след 60 години, да припомняме събитията в Йедвабне, една малка местност, за която поляците доскоро не бяха и чували? Все едно да се съмняваме дали има смисъл да помним Холокоста и смъртта на 6 милиона евреи по време на Втората световна война. Незнанието за миналото крие опасности, защото е по-лесно да повторим, макар и под друга форма, стари грешки в настоящето. Човечеството е система от скачени съдове - знанието за миналото оказва влияние върху формирането на настоящето и бъдещето. Затова днес има смисъл да говорим за Йедвабне и то не само в Полша, тъй като това престъпление разкрива една нова, мрачна страна на човешката природа. Защото то е било извършено не зад телените огради на лагерите за масово унищожение или в някакъв затвор, а в малко, обикновено, бедно градче, където всички са се познавали, срещали са се всеки ден и са живеели заедно от векове. Йедвабне е нов вид Холокост: убийство на съседи от съседи. От друга страна, то е и пример за дългото съзряване на едно престъпление в условията на ежедневието, подхранвано от систематично процеждащия се антисемитизъм.
Във встъплението си към литургията за опрощение на 27 май във Варшава епископ Станислав Гадецки спомена Йедвабне наред с Аушвиц и други места за масово унищожение. И с пълно право, защото Йедвабне е новото име на Холокоста.

Жечпосполита, бр. 159, 10 юли 2001

Свщ. Станислав Мушял

Свщ. Станислав Мушял е йезуит, член на редакцията на "Тигодник Повшехни".