Дълбоките измерения
на паметта
- По време на следствието за убийството в Йедвабне Институтът на народната памет (ИНП) се превърна във всепризнат авторитет. Поляците с надежда и с доверие очакват окончателното му произнасяне по този въпрос. Какъв път измина ИНП през последните месеци?
- Трудно е да си спомня кога започна всичко. Не забравяйте, че когато станах председател, ИНП съществуваше само на книга. В продължение на година и половина освен избрания от Сейма 11-членен Колегиум на Института и няколкото помещения нямаше нищо друго: нито сграда, нито служители, а архивът беше разхвърлян из цяла Полша. Конкретни организационни действия можеха да бъдат предприети единствено по предложение на председателя. Най-сетне, на 30 юни м. г., пристигнах с кола от Вроцлав и се залових за работа: сам-самичък, макар да имах подкрепата на Колегиума. В началото на седмицата, точно когато назначавах първите служители, Антони Галински, понастоящем административен директор на Комисията за преследване на престъпленията срещу полския народ, ми донесе книгата на Грос - сигнален брой с посвещение от автора. Каза ми: "Прочетете това, ще видите какви проблеми ще имаме само". Погълнах "Съседите" само за 2-3 часа. И бях потресен. Не се учудвайте, че не гледах на книгата с безпристрастното око на историк. Смятам, че истината на историка не винаги трябва да съвпада с истината на юриста.
- Какво значи това?
- Истината на историка и истината на юриста трябва да се наслагват една върху друга, тоест да се документира онова, което се е случило. Един историк като проф. Грос може да формулира тези въз основа на самостоятелно подбрани документи и сведения. Някой друг историк може да му опонира. Това е неговата истина. Неговата реконструкция на събитията. Той си носи и отговорността. В същото време зад истината на юриста стои авторитетът на държавата.
- За това ли става дума всъщност: историческата правда да се превърне в юридическа истина?
- Водим 800 следствени дела. Към тях се добавят още хиляди въпроси, които въобще не сме започвали да разглеждаме. Можех да поставя историята с Йедвабне някъде на края на опашката, но сметнах, че проблемът на полско-еврейските отношения е толкова парлив, че не търпи никакво отлагане. Институтът трябва да реагира бързо на случващото се по време на дискусията около "Съседите", за да не се допускат неточности, неясноти или да се премълчават някои факти. Важното е държавата, която стои зад полския прокурор, да дава на общественото мнение определен поглед върху делото. Като добър пример може да послужи броят на жертвите: Грос пише за 1600 убити, но това трябва да се установи и докаже.
- Така възникна и въпросът за ексхумацията.
- Според прокурора Радослав Игнатиев ексхумацията е необходимо условие за достоверността на следствените заключения. Аз никога не съм бил неин привърженик. Смятам, че ние трябва да се доберем до истината, вземайки предвид мнението на хората, които са "пазители" на паметта. Не бих искал да предприема нещо, което да добави към страданията на убитите и страданията на живите. Някои хора в Полша обсъждат необходимостта от преговори с еврейските общности: властите трябва да прилагат закона, а той гласи, че ако ексхумацията е неизбежна, тя трябва да бъде направена. Започнах тези преговори не за да получа съгласие, а за да може нашето драматично решение да бъде разбрано от евреите. Казах на равин Шудрих следното: "Ако не можете да се съгласите, ако това предизвиква болка у вас, то можете ли да страдате мълчаливо?" Той незабавно започна консултации с равините в Лондон, Ерусалим и САЩ. За всичките си действия информирах най-висшите държавни власти. Поддържах постоянна връзка с министър Качински (бивш министър на правосъдието - Бел. прев.), както и с моя заместник проф. Кулеша, шеф на следствения отдел. Дадохме гаранции, че огледът на човешките останки ще се проведе при зачитане на еврейските традиции и в присъствието на равини. Законът може да се прилага по много начини. Бих искал полските закони да се изпълняват при едно мълчаливо, но осъзнато състрадание към засегнатата страна, вместо евреите да страдат, научавайки постфактум какво се е случило. В този диалог ние се учим да разговаряме не само с другите, но и със самите себе си. Ако разговарям с равин Шудрих, то най-напред трябва сам да си очертая територията, извън която нямам право да пристъпвам. Това е въпрос на моята съвест.
- Ексхумацията приключи. Какво следва сега?
- Сега ни задават въпроса защо не я продължаваме. Отговорът ми е, че полученият досега материал ни е достатъчен. Ако става въпрос за броя на жертвите, то ще си послужим с истината на историците, установена въз основа на резултатите от нашата работа в Йедвабне, анализите на източниците и свидетелските показания. След ексхумацията знаем със сигурност, че на две от местата, посочени от свидетели, почиват останките на около 200 души. След пресяването на близо 50 килограма пепел прибавихме още 50 тела, които са били изгорени. Стават общо около 250 жертви. Продължаваме с изслушването на свидетели. Трябва да подложим на анализ намерените гилзи и патрони, за да установим от коя година са. Някои гилзи имат стоманени гривни, които са в употреба от 1943 г. Част от намерените между костите куршуми са като тези, използвани от германските офицери. Те не са се сплескали, следователно са заседнали в меките тъкани на жертвите. По тези хора е било стреляно, когато вече са били в плевнята. Кой е стрелял? Един от осемте жандармеристи, присъствали там? Някой немец? Ще научим това, когато приключат действията на криминалистите. Или пък никога няма да разберем.
- В архивите на Yad Vashem1 има документи, позволяващи да се идентифицират жертвите...
- Оттам ми изпратиха копия на близо 250 формуляра, съдържащи информация за лицата, които на 10 юли 1941 г. са били убити в Йедвабне. Преди малко получих от Държавното управление за охрана поредните документи. Министерството на външните работи на Израел, съгласно тамошната процедура, трябва да осигури разпита на свидетелите от полски прокурор. А в Израел живее оцелелият от Йедвабне Авигдор Нелавицки, с когото неотдавна разговаряха немски журналисти. Всичко това сочи, че датата за приключване на следствието ще се измести към есента.
- Тези материали дават ли някаква логична картина на онова, което се е случило, и дали тя донякъде съвпада с описанието на Ян Томаш Грос?
- И да, и не. Все още не мога да обобщя резултатите от следствието, но да не забравяме, че полските следствени и правосъдни органи преди години са се занимавали със случая Йедвабне. Първият процес се е състоял през 1947, вторият - през 1949, третият - през 1953 г.. През 1967, 1972 и 1978 г. са се водели нови следствия, които са били временно преустановени. В момента ние де факто ги подновяваме. Тогава явно е липсвала или смелост, или решителност. Ако тогавашните органи на сигурността не бяха укривали документите, които понастоящем получаваме, ако бяха разпитали свидетелите, които днес вече не са между живите, ако беше проведена ексхумация - днес проблемът с Йедвабне нямаше да съществува. Списъкът със свидетели вече се изчерпа. Техните показания понякога трябва да се проверяват дори и след ексхумацията. По-рано очевидците твърдяха, че паметникът на Ленин се е намирал на съвсем различно място от онова, където е бил намерен заедно с останките на жертвите. Оказва се, че евреите са били убити, изгорени и хвърлени в една яма, а върху телата им е бил поставен паметникът.
- Как резултатите от следствието могат да бъдат изтълкувани от полското общество?
- Не можем да се надяваме, че безспорните факти ще бъдат безрезервно приети от всички. Но не това е моята цел. Трябва полският прокурор с целия авторитет на държавата зад гърба си да представи развоя на събитията в светлината на събраните доказателства. Някои от тезите на Грос ще бъдат окончателно потвърдени, но други, отнасящи се най-вече до броя на жертвите, няма да намерят своето потвърждение. Във всеки случай обаче става дума за престъпление, независимо дали са били убити 200 или 1600 души. Срещу жителите на Йедвабне е било извършено престъпление и никой не може да оспорва този факт. Затова информирах общественото мнение, че убийството в Йедвабне подлежи на наказателно преследване. Това, което наричаме "лъжата за Освиенцим"2, се отнася в същата степен и за Йедвабне. Йедвабне може да се окаже нашият катарзис. Това е последният ни шанс да се пречистим - никога вече в нашето общество няма да има такова напрежение и такава воля за изясняване на случая. Може би ще бъдем по-смели в нашата самооценка. Въпреки всичко следствието свидетелства за храбростта на поляците. Дори само поради това, че се е намерила една Антошия Вижиковска, която е спасявала евреи, че се намериха Антони и Леон Джеджиц3. Ние не можем да бъдем обвинени за участие в Холокоста. От друга страна, някъде на Запад прочетох, че в тази част на Европа единствено поляците са в състояние да започнат дискусия за тъмните страни на своето минало. Взимайки това решение, ние ставаме велик народ. Именно сега, когато се опитваме да решим проблема с Йедвабне, виждам нарастващата сила на полската държава в очите на световната общественост. Бях в САЩ, Израел, Германия, Литва. Всички говорят за това.
- Остава открит въпросът за участието на поляци в убийството...
- Участието на поляци не подлежи на съмнение. Бих искал да не бяха замесени наши сънародници, но не мога да оспорвам фактите. От друга страна, там са загинали полски граждани. И те са били поляци, но с друга религия, обичаи, традиции. Евреите от Йедвабне са били поляци, защото, живеейки тук като граждани на Полша, те са разчитали на нейната закрила. Действително, на 10 юли 1941 г. не е имало държавни структури, които да защитават еврейските жители на градчето, но тяхната вяра в полската държава, която може би не са осъзнавали напълно, е била пренесена в настоящето. Това е моят принос. Мое задължение е да поема задачите, които биха обременили полските държавни органи, ако по онова време те съществуваха. И ако в Сената приехме постановление за приемствеността между II и III Полска република, то днес имаме възможност да проверим практическото му значение.
- Някои обаче подлагат на съмнение факта, че евреите от Йедвабне наистина са се чувствали поляци. Припомня се сътрудничеството им с руснаците, с НКВД...
- Това е истината на историка, негова интерпретация. Юристът поставя съвсем други въпроси. Дали няколкомесечните бебета, чиито останки са били открити от полския прокурор в Йедвабне, са били колаборационисти? Моята морална система е много проста. В Евангелието пише, че не трябва да отвръщаме на злото със зло. Дали лишаването от живот е достатъчно възмездие за едно позорно деяние? Ако това е така, то защо днес, макар и след разгорещени дебати, премахнахме смъртното наказание?
- Мнозина не знаят, че ИНП води около 800 следствени дела. Цялото им внимание е концентрирано единствено върху Йедвабне.
- Следствието за Йедвабне е тунел, през който ще преминаваме и при други подобни случаи. Събитията в Нешава, Александрув Куявски, Акция Висла (навсякъде в престъпленията са участвали поляци) - всичко това трябва да се изясни4. И явно тази необходимост среща обществено одобрение. В същото време подчертавам, че 90 процента от водените следствия имат връзка с престъпления, извършени срещу поляци. Искаме екстрадицията на Соломон Морел, занимаваме се с престъпленията в Хута Пенятска, със "СС Галициен"5. В последния случай организирахме дори конференция, на която дойде посланикът на Украйна. Той се извини, но това сякаш нямаше особен отзвук. Общественото мнение е концентрирано върху Йедвабне.
- Това пречка ли е?
- От медийна гледна точка със сигурност не ни улеснява. Следователно, Институтът има ясно очертан приоритет - а това е опасно. Боя се, че винаги ще бъда отъждествяван с Йедвабне. От друга страна, именно случаят Йедвабне легитимира Института в очите на общественото мнение. Той служи добре на полските държавни интереси и се радва на подкрепата на Сейма, Сената, президента, премиера, Църквата, които много подпомагат нашите действия.
- Как случаят Йедвабне промени статута на Института на народната памет? Това следствие го издигна в особен ранг, който вече трудно може да бъде оспорен.
- Йедвабне показва с какво съдържание трябва да се изпълни думата "памет". Всички, включително учредителите на ИНП, се надяваха, че това ще бъде един институт за съхраняване на спомена за героични, мъченически, прекрасни събития. Трябваше да се занимаваме с престъпленията на комунизма, с военното положение, досиетата. Някъде съвсем накрая в устава ни се появи една срамежлива точка за образователната дейност на ИНП. За щастие, цялата ни работа беше подчинена именно на нея. След случая Йедвабне думата "памет" има съвсем различно, по-дълбоко измерение. ИНП служи за утвърждаване на полската идентичност, за изграждане на нейното достойнство и величие чрез възстановяване паметта за добрите и лошите дела.

Тигодник повшехни, бр. 24, 17 юни 2001

С проф. Леон Керес,
председател на Института на народната памет,
разговарят Агниешка Сабор и отец Адам Бонецки






































































































































1.Центърът за издирване на военните престъпления и проявите на антисемитизъм е създаден от Симон Визентал. - Б. О.

























































2."Лъжата за Освиенцим" е правен термин, залегнал в немското законодателство. Отнася се до наказателното преследване на публични изказвания, оспорващи съществуването и функционирането на нацистките концентрационни лагери, газовите камери. В Полша по силата на Закона за Института на народната памет подобни твърдения подлежат на съдебно преследване. - Б. О.


3.Баща и син - свидетели на убийството на евреите от Йедвабне, дали ценни показания във филма на Агниешка Арнолд и пред следствието. В резултат на това те са били подложени на морални репресии от страна на жителите на градчето, които са ги наричали "еврейски слуги". Преди няколко месеца семейството замина за САЩ. - Б. О.











































4.Нешава и Александрув Куявски са градове в Полша, от които през 1945 г. е било брутално прогонено живеещото там немско население. "Акция Висла" е операция, проведена през 1946 г., при която е изселено украинското население от югоизточните територии на Полша. - Б. О.


5.Соломон Морел е бил комендант на един от организираните на територията на Полша непосредствено след войната лагери за немското население. Прочут с особено жестоко изтезаване на лагерниците. Сега живее в Израел.
Село Хута Пенятска преди войната е било в Полша, днес - в Украйна. На 28 февруари 1944 г. въоръжена украинска фашистка дивизия "СС Галициен" убива 868 поляци и изгаря селото. - Б. О.