Deja vu

Светът е страхотно място,/ където да се родите,/ ако не отдавате значение на онези, които/ умират постоянно/ или са само гладни/ от известно време,/ защото всъщност боли наполовина,/ щом се случва не на вас./ О, светът е страхотно място,/ където да се родите,/ ако не се косите толкова/ заради някой и друг мъртъв мозък/ високо, по командните места/ или една-две бомби/ от време на време/ срещу лицата ви, извърнати нагоре/ или подобни неуредици/ на нашето/ Марково общество/ със своите изтъкнати представители/ и свойте изтребители представителни,/ и сумата свещеници,/ и другите наемници,/ и разните там сегрегации/ и конгресни делегации,/ и прочие констипации,/ с две думи: наследството/ на нашата видиотена плът. Лорънс Ферлингети, 25

"Най-високата сграда в Афганистан е метър и двайсет и е строена от кал," каза един сириец по "Дарик" в нощта на 7 срещу 8 октомври 2001 година. През това време британски и северноамерикански военни части вече от няколко часа доблестно хвърчаха над Кабул и Кандахар и ги обсипваха с бомби, с цел международният тероризъм в лицето на един генетично несвестен народ като афганистанския да бъде строго, но справедливо порицан от онези, дето ги разбират тези работи.
Америка в лицето на Дабъл Ю Буш обеща освен бомби да пуска и хуманитарни помощи за жените и децата (т. нар. от BBC новоцезарианска "политика на хляб и бомби"), Путин одобри Буш по телефона (тъй като от години е наясно с това колко са жилави криминално проявените нации и още не успява да си обясни как така все остава някой недобит в Чечня), Тони Блеър успокои духовете, като заяви, че не е срещу Исляма като такъв и не желае война, а Усама бин Ладен се появи по катарската телевизия "Ал Джазира", за да заяви, че "премеждията на Америка в момента са само малка част от онова, което ние изживяваме от 80 години, без никой да отговори на нашия вик", и получи като отдавна чакан дар претекст да призове към джихад и да се превърне в икона.
При това положение, наситено с измъкнати от болезнено познати стари калъпи новини, българските електронни медии още веднъж се изявиха като лоши симултанни преводачи на CNN, защото - то вече е известно - на ниво импровизация и собствено мнение са ни необходими от 5-6 часа до 50-60 години, за да се освестим какво да кажем. Под празничен надслов "Започна войната!" радио "Експрес" предаваше едновременно с "Нова телевизия" мъките на фъфлещ преводач и пускаше драматична музичка с кабаретно баритонов глас по средата: "Светът срещу тероризма", а развълнуваният от събитията и пресрочил дежурството си Димитър Димитров пожела приятна вечер с войната в ефир на драгите слушатели. "Инфо" спеше. От друга страна, "Хоризонт" запази дистанция и с похвално асептичен професионализъм следеше повече източници, а "Дарик" се опитваше да раздвижи духовете с интригуващи интервюта, развълнувано кикотене на водещата и връзка със слушателите. Но въпреки усилията, радиожурналистите си останаха само говорители на правоверната милитаристична пропаганда (от самото начало прегърнахме радушно американската терминология и не я пуснахме, независимо че гласовете на всички умни хора по Земята, изказали се по повода, се вдигнаха именно срещу нейната ефектна неадекватност:
"антитерористична операция", "правилна позиция", "мир чрез преследване", "безгранична свобода", "справедливи цели", "убедителни доказателства", "международна воля", "обявена война на цивилизования свят"...) Официалните лица на България и те там се хлъзнаха - Огнян Герджиков прие обстрела като "необходим удар", Димитър Абаджиев спомена нещо за "защита на западните ценности". А музикалните редактори се развихриха в тихи гафове (в началото на войната по "Дарик" вървеше It's time to party, Find me somebody to love - по "Хоризонт").
Войните по принцип започват по високи поводи и низки причини, унищожават каквото не трябва, фабрикуват фалшиви противопоставяния, лицемерно преразпределят приоритети и завършват със смърт и мародерства, без на никого да е станало по-добре. За броени часове, докато българските емисии новини неизменно започваха с "Последните новини от CNN са...", а в сайта на митичното сръбско радио Б92 белградчани оставяха тъжни съобщения на солидарност с невинните (едно от тях гласеше просто: "Deja vu"), Цивилизацията произведе десетки "съпътстващи жертви" и "странични разрушения" в Афганистан, Иран изтръпна от предчувствието за 400 000 бежанци в близките денонощия, САЩ изкупи продукцията от противогази на Чили за година напред. Това ще възмезди ли 11 септември?
По телевизиите BBC, CNN, SKY коментаторите вече говорят за войната като за шахматна игра между много талантливо човешко същество, Югославия, и огромната, хуманизирана, но несъвършена машина НАТО, като през цялото време хвалят вещината на човешкото същество и намират недостатъци във високите технологии благодарение на човешкия неприятел. А след това следват бежанците, нашите тежки нощи, но никой всъщност не се опитва да подреди цялата картина. [...] НАТО казва, че ако 20 000 цивилни лица бъдат убити по време на бомбардировките, това е цена, която можем да понесем. За какво?, Ясмина Тешанович, "За нормалността", дневник за натовската "военна намеса" в Югославия, 1999 г.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато