Журналисти в политическа кожа

Прехвърлянето на личности от професията на словото в професията на действието, сиреч от пространството на (телевизионната) журналистика в пространството на политиката не е непознат акт за българското общество. Крак най-напред повлече Асен Агов, който със знаменитата си фраза за телевизията, която вървяла след победителите, си осигури трайно място в сърцата на сините "фенове", а оттам и във висшите етажи на "Раковски" 134. Знойната червенокоса красавица Илияна Йотова също не остана по-назад и се лепна плътно до другия партиен полюс - БСП, друга пък хубавица - Бетина (тогава) Жотева, вероятно по-"центристки" ориентирана - си избра Жорж Ганчев за свой патрон. Ала политическата епидемия сред журналистическото братство се разрази истински неудържимо едва след идването на "новото време": Цветелина Узунова пое говорителството на царския щаб, а след това и правителствения пресцентър; но ако тя поне остана в, така да се каже, рамките на "гилдията", Диляна Грозданова и Милена Милотинова без жал я напуснаха, поемайки пътя на (медийното) законодателстване. Дори името на чаровния водещ на "По света и у нас" и син на царствен актьор и царски депутат Димитър Цонев се преметна из публичното пространство като кандидат-президент, но най-важният днес човек в държавата сметна номинацията му за несериозна. Въобще има нещо показателно и емблематично в това желание за смяна на амплоато: тя е най-яркото доказателство за продължаващата обсебеност на журналистиката от политиката; за това, че първата провижда втората не само като по-престижно, но и като по-достойно занятие. Вероятен акт на "ресантиман", при който явяващият се на телевизионния екран се въобразява като не по-малко компетентен за местоработата "Народно събрание" от всеки друг негов гост в студиото. А на моменти със сигурност си въобразява, че е и повече...
Оттук поведението на телевизионните звезди, станали политици, което ни бе демонстрирано в най-чист вид от Милена Милотинова в предаването "Екип" 4 с водеща Ирина Недева миналата седмица. По-точно водещата беше такава само номинално; бившата говорителка иззе нейните функции, за да направи няколко "фундаментални" изказвания по приемащия се нов закон за електронните медии. В отношението й обаче пролича тъкмо убеждението, че в статута си на "журналист в политическа кожа" тя не просто е по-високо стояща в познавателно отношение, но е такава и в йерархическо. Абсолютно същият предразсъдък пролича преди време и в другото знаменито изказване пак на Асен Агов за подкупните журналисти. В България, ще рече, да си политик е нещо много повече от това да си журналист, което мнение изглежда се споделя включително и от хора, били преди това именно журналисти. Политическото тоест се себеусеща като висша дейност, като нещо повече от всичко друго и вероятно тъкмо тази предпоставка, формирана включително и от самите медиатори, обуславя понякога високомерното и не чак дотам премерено и смирено политическо поведение. Но тъкмо поради това то се явява и най-големият провал на българския преход: защото не желаейки да се вслушва, постепенно се самоизолира. И тая изолация прави така, че вместо да печели симпатии, то печели отвращения.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин