За разликата между афганския
и узбекския пилаф
"Хайде да отидем да ядем талибан", праща ми закачливо съобщение Замира. След два часа вече седим в "Кабул", афганистански ресторант в пълната с екзотични ресторанти Рамова улица, почти в сърцето на Пражкото Старе место. Поръчваме си узбекски пилаф, манту и ашак, бурани и персийски хляб. Замира е от Узбекистан и по стечение на съдбата един от най-близките ми хора в Прага. След два дни вече ще е в Термез - на границата между Узбекистан и Афганистан. Узбекската редакция на радио "Свобода" спешно я изпраща там, докато трае драмата - световните новини за първи път поставят и тази страна в центъра на вниманието. Узбекистан е първата страна в бившите съветски републики в централна Азия, която ще даде летище на американците, и първата, получила пряка заплаха от талибаните. Страната е най-населената в Централна Азия - над 24 милиона души - и със стари амбиции да играе ролята на регионален лидер. Каримов - президентът - все искаше да стане известен и вече има възможността да бъде в центъра на вниманието. На мен всичко това ми напомня минали неща - вълнението от периферия на събитията да станеш център и да те показва CNN. Цялата ни пражка компания усеща случващото се като лична драма - за първи път си ходим на гости и вместо да си говорим за концерти, обсъждаме Корана. Чудим се да правим ли изпращане на Замира. Не знаем колко дълго няма да я има, защото никой не знае какво се крие зад това "докато трае драмата".
Манту е едно от любимите ястия в Централна Азия - прилича на руските пелмени, само че в по-умален мащаб, а пълнежът е с агнешко месо и кромид лук, заливката е от кисело мляко. Ашак, макар че прилича на манту, е доста по-различен - пълнежът е с праз лук и други видове зеленчуци, като бамя и патладжани, типични подправки, които нямат превод и наподобяват индийските, но не толкова остри - зира и чор масала, а заливката е с доматен сос, овче мляко и смес от смляно говеждо и овче месо. Бурани са пържени патладжани в сос от домати и овче мляко. Киселото мляко е любима и неизменна съставка в афганската кухня. Персийският хляб прилича на тънка златистокафява пита, почти като за пица. Ужасно, ужасно вкусно. За мен вкусът е познат от манджите на Замира.
Всъщност афганската и узбекска кухня е една и съща?, казвам. До голяма степен да - ние имаме същите неща. Но като нашия пилаф никой не може да направи. Узбеките се славят с най-добрия пилаф в Азия. Както виждаш - дори тука сервират узбекски пилаф.
Пилафът, който готви Замира, наистина е едно от най-вкусните неща в света - ориз с агнешко месо, зеленчуци, 13 вида подправки и цели глави чесън, които се варят на бавен огън три часа заедно с ориза. Пилафът, който ни сервират в "Кабул", има по-различен вкус и цвят. Това не е узбекски пилаф, а афгански, казва тя. Къде е разликата? Тя се замисля. Има някаква подправка в повече, по-сладък е от нашия, но не мога точно да определя какво е. На стените в "Кабул" са поставени ръчно тъкани гоблени и килими. Преобладаващият цвят е тъмно червено.
Това е нашият любим цвят - на типичните бухарски килими. Едно време Узбекистан и Афганистан са били в едно ханство, една империя - Бухарската. И до днес най-скъпите килими в света са бухарските. Смес от вълна и коприна, казват, че издържат над сто години. Дори най-големият поет на Узбекистан е родом от Афганистан - неговото родно място сега се намира там, където са талибаните.
Замира е от Бухара, град, който е родил много от ислямските мистици в миналото и за който се казва, че е сърцето на исляма. Има четири сестри и един брат - типично голямо узбекско семейство. Узбекската мечта е проста - да имаш хубав дом, хубава жена или мъж и много, много деца. Всички останали живеят в Узбекистан, само тя е в чужбина. За майка й това е нащастие.
Защо? Защото мога да не се оженя за узбек. Има нещо екстремно в начина, по който узбеките приемат себе си. Или хората мислят за себе си сантиментално - че да си узбек е най-хубавото нещо на света; ето ти баналният пример - ако не се омъжиш за узбек, за хората това е много тъжно. Обратната тенденцния днес е, че повечето млади хора мислят, че най-лошите качества са свързани с узбеките - лицемерие, завист, умствена ленивост, корумпираност, такава една психологическа корумпираност. Всичко това било свързано с узбеките. Но в обществото въобще няма поглед върху узбекското, който да е трезв, лишен от сантименталност.
На стените в "Кабул" има и няколко фотографии - благият поглед на старец с брада (по някаква странна причина днес всички приличат на Усама бин Ладен), жени в гръб с глинени делви на главите, графично очертани в черните си дрехи на фона на почти пресъхнала река и есенни дървета. Странно - изглеждат красиви, вместо тъжни. Музиката в "Кабул" е тиха, почти не смущава разговора, а го задълбочава, наподобява Джон Маклафлин и "Махавишу оркестра".
Това типично ваша музика ли е? Да. "Кабул" и атмосферата около нас по някакъв начин са точно това, в което е потънала цяла Азия - колективна приказка за миналото, в която има много малко настояще и много малко бъдеще. Изключително привлекателна, защото събужда древни емоции, за които човек дори и не подозира, и изключително опасна, защото борави само с колективни емоции. В Узбекистан например обществото ти задава готов модел на щастието - трябва да се ожениш до 25 години и след това съответно да родиш деца. Ако не влезеш в тази рамка - обществото те определя като нещастен. То не се интересува от твоето вътрешно състояние - какво се случва в твоята душа не е важно. А можеш ли да кажеш какво точно отличава афганците от узбеките? Това, че афганците дълго време са живели племенно - както и други централноазиатски народи - и междуособиците между тези племена си остават до ден днешен тяхна типична черта. Затова узбеките приемат афганците от гледна точка на техния вечен опортюнизъм - днес те примерно се борят с талибаните, а утре - със северния алианс. А има ли го това отношение към съседите - че ние сме нещо повече от вас? Например, ако те интересува как другите приемат узбеките - на първо място узбеките са по-цивилизовани, защото дълго време са водили уседнал начин на живот. Затова влиянието на исляма, на културата при тях е по-силно, защото останалите съседи - казахи, киргизи, туркмени, много от афганските племена - през повечето време са били номади. Затова узбеките се приемат в региона като най-цивилизованите, най-трудолюбивите, може да се каже - най-чистоплътните и всички тези неща идват именно от този уседнал начин на живот.
А това, което казваш, и днес ли е така? Естествено не мога да кажа, че казахите са по-глупави, например. Но нивото на образованост в Узбекистан наистина е по-високо. За съседите например узбеките са много хитри именно поради това, че дълго време са се занимавали с търговия, с уседнал начин на живот.
Напук на предупрежденията и опасностите, "Кабул" тези дни е хит в Прага. Няма празна маса, около нас се говори на английски, немски, френски, чешки. Струва ми се, фотографиите със стареца-мистик, който прилича на Бин Ладен, впечатляват всички.

После си говорим със Замира по телефона от Термез. Град с около 100 хиляди души, разположен точно на реката Амударя, която е границата между Афганистан и Узбекистан. След 500 метра вече е талибанският Афганистан.
Не си виждала такова проклето място - гола пуста степ и вятър, който влиза под дрехите и дори под кожата. Къде спиш? В единствения хотел. Не питай как изглежда. Е, вода поне имаш, предполагам. Какво говориш? Само вечер след осем часа, за два часа, студена. А хората как се чувстват? Знаеш ли, в Ташкент имаше по-голяма паника, като започнаха американските бомбардировки. Тук в Термез е спокойно. Хората казват, че не се страхуват от нищо. Те са свикнали с това постоянно напрежение, на отсрещния бряг могат да се видят танкове, да се чуят престрелки, но хората казват, че са свикнали с това. Да не искаш да кажеш, че не се страхуват от талибаните? Те наистина не се страхуват от талибаните. Страхуват се от други неща - на първо място, смятат, че държавата ще направи нещо, за да ги защити, ако има пряка заплаха от талибаните. На второ място, те смятат, че американците са длъжни да ги защитят също. На трето място, те смятат, че Русия няма да остави Узбекистан просто така на произвола на съдбата, ако се случи нещо. Но се страхуват от друго - и това друго е икономическата ситуация - защото този град Термез е ужасно беден.
Много беден в сравение с Узбекистан? Да, въобще не можеш да сравниш Термез с нито един град във вътрешността, аз трудно мога да кажа, че това е град. Той просто толкова дълго е бил игнориран. Тука няма заводи, няма фабрики. Има памукови полета. Който има някакъв занаят, си го прави, който има кола - е на улицата като такси. И затова те се смеят, като ги питам - страх ли ви е от талибаните. Не, казват - ние не се страхуваме от талибаните, а от това, че няма да има какво да ядем - днес или утре. Някои дори казват, че им е писнало да живят по този начин. И че ще бъдат щастливи, ако въобще нещо се промени.
Това, което казваш, означава ли, че от тях могат да се родят бъдещи привърженици на Бин Ладен? Ти навярно знаеш, че Осама бин Ладен се смята за министър на отбраната на талибанското правителство и неговият заместник е узбек, от Узбекистан. И това тук много се обсъжда - той е осъден на смърт в Узбекистан. Какво означава това - че вече в Узбекистан има доста хора, които се борят на страната на талибаните? Това означава, че ако икономическата ситуация се влоши, напълно е възможно техният брой да се увеличава. А как се отнасят узбеките въобще към започналата военна опрерация - има ли го това усещане, че това е война срещу целия мюсюлмански свят? Не. Изобщо не. Аз съм ти го казвала - узбеките като цяло въобще не са дълбоко религиозни. Какво означава за тях да си мюсюлманин? Да отидеш два пъти в годината в джамията за двата големи празника. Има такава повърхностна религиозност. Още не съм чула от никого да говори за антиислямска война. Знаеш ли, просто хората знаят за какво става дума. Узбекистан вече дълго време страда заради ситуацията в Афганистан - от това, че в него няма контрол, всички наши терористи, криминалните групировки избягаха и намериха там приют. Освен това наркотиците - това е големият проблем за Узбекистан - заливат сега страната; и хората за това обвиняват изцяло талибанското правителство. В училищата вече започват направо с хероин! И затова узбеките смятат - ако утре талибаните ги няма, това ще е по-добре за целия регион. А как медиите отразяват събитията? Това, което ме изненадва, е фактът, че узбекските медии не отделят себе си от правителството. Те казват - ние взехме тези решения. Върви пълна агитация и пропаганда, че това, което е решило правителството на Каримов - да предостави своето въздушно пространство и едно летище на американците - е сто процента правилно. А това може ли да се обърне срещу страната? Да, струва ми се, че има такава възможност - защото хората смятат, че това, което е решило правителството, е правилно, Но ако утре има пряко заплаха от талибаните, ако икономическата ситуация се влоши още повече - както сега сто процента вярват, така и ще се обърнат на 180 градуса.

В Термез е 30 градуса. Замира казва, че трудно спи нощем, но иначе да кажа на всички, че е добре.
Знаеш ли, оттук Прага изглежда като сън, като някакъв друг живот и не знам кога пак ще се появя в него.
Спомням си нейните сънища за големи памукови полета и моята дълбока вътрешна изненада - защо никога не съм сънувала подобни неща. Докато вървя към къщи след разговора и мисля, срещам на улицата Жила, която е родом от Кабул и със сестра си живее в Прага от четири години. Слушай, сещам се изведнъж, каква точно е разликата между афганския и узбекския пилаф. Тя почти не се замисля. В цвета и подправките. Узбеките правят пилафа със лук, а ние вместо лук добавяме малко захар.

Диана Иванова

Диана Иванова работи като журналист в Радио Свободна Европа в Прага.