Още за Америка
Когато разсъждаваме върху процеса на глобализация, вниманието ни е фокусирано върху неговата икономическа и властова страна. И забравяме, че съществува още една страна - може би най-съществената, доколкото определя успешното протичане на целия процес - информационната. Един глобален свят е, освен всичко друго, едно общо интерпретационно поле. Но в това общо интерпретационно поле са включени факти, породени от най-различни култури и цивилизации. Адекватната интерпретация на тези факти е възможна единствено в контекстите на породилите ги култури и цивилизации. А те са различни от контекста на глобалната цивилизация.
Така всеки глобализатор рано или късно се изправя пред един неразрешим семиотичен проблем - за едно трансцендентно (в Кантовия смисъл на думата) познание. Съвременният Запад, например, за да може да разбере света, който сам е създал, трябва да е способен да го види през очите на арабина, китаеца, латиноамериканеца и индуса; на богатия и бедния; на големите транснационални корпорации, малките традиционни общности и отделните индивиди...
Този проблем не е нов. С него се сблъска Европа в началото на XX век. Европа създаде един свят, многократно надминаващ нейните собствени граници и включващ потенциално цялото човечество. Впрочем, самото понятие за "човечество" беше част от априорните схеми на европейската култура, затова някак си естествено се артикулираше и като "европейско човечество". И същевременно Европа се оказа не само неспособна да разбере народите, които "акултурира"; тя се оказа неспособна да интерпретира това, което се случи в самата нея, като резултат от собственото й развитие. Първата световна война, която внезапно, като с нож сложи край на belle epoque и която и до ден днешен бива наричана "архикатастрофа", беше изживяна като някакъв непрогледен кошмар и тотален абсурд, т. е. като нещо принципно неподдаващо се на обяснение. Освен това Европа бе изправена и пред външни за нея реалности, които, тъй както по някакъв начин я засягаха, излизаха напълно извън нейната понятийна система: революцията в Русия и появата на Америка на световната сцена.
Всичко това доведе до интерпретационен колапс, от който, струва ми се, Европа и до днес не е излязла напълно. Този колапс би могъл да обясни много нейни по-стари или по-нови политически прояви: съюзът със САЩ, рожба на който е и НАТО, преувеличеният страх от комунизма и съвършено неоснователният страх от Русия, шенгенската самоизолация...
Историята обича да се повтаря и точно от същата болест - интерпретационен колапс - умряха пред очите ни СССР и Световната социалистическа система. Това, което всички ние така охотно и злорадо иронизирахме - "догматизма на марксисткото мислене" - се оказа резултат от същия неразрешим семиотичен проблем, който една глобализационна система, каквато беше и съветската, поражда в развитието си.
Сега дойде ред на Америка. Поела щафетата на глобализацията, Америка отгледа такова противоестествено образувание, каквото е продажният фанатизъм.
Руският историк Лев Гумильов е създател на една оригинална концепция1 за взаимодействието между цивилизациите, която би могла да ни шокира, ако сме възпитани в интернационалистически дух. Когато взаимодействат два суперетноса (понятие, приблизително отговарящо на общоприетото понятие цивилизация), може да се получи т. нар. антисистема - уродливо и нежизнеспособно образувание, което обаче за краткия (в исторически мащаб) период на своето съществуване, преди да се самоунищожи, нанася изключително тежки поражения. Считам, че ислямският фундаментализъм може най-адекватно да бъде интерпретиран именно като антисистема.
Ислямът е по същество една трибална религия, описваща света в семейно-родови понятия, като "братя", "сестри" и пр. Разбира се, както всяка религия и, изобщо, както всяка глобална визия за света, той има също своето понятие за "човечество". Това е уммата - семейството на всички вярващи. Но като тип интуиция за света това е една хтонична, органична интуиция, коренно различна от инструменталното понятие за свят и човечество, възможно в контекста на глобалната цивилизация.
Преследвайки своите икономически интереси - тесногръди и стратегически недалновидни, както всеки чисто икономически интерес - Америка влезе във взаимодействие с мюсюлманския свят. Това породи една антисистема, която, продължавайки да изживява света в хтоничните си интуиции, на конкретно-прагматично ниво ги интерпретира в понятийната система на глобалната цивилизация. Получи се уродливо явление, каквото историята нe познава - фанатизъм, който същевременно е и обект на покупко-продажба. Умма с глобални, в западния смисъл на думата, претенции.
Нещо, което Буш не може да разбере, както навремето не го разбираше и Брежнев: проблемите на неговата страна не идват от някакъв външен враг, а просто от това, че животът е по-голям от нашите понятия. Банален факт, който има своята неоценима морална, естетическа и мистична стойност, но за съжаление е непреводим на политически език.
Какви са перспективите? След дълго лутане и един Бог знае какви стратегически грешки (които само ще задълбочават интерпретационния хаос) Америка най-накрая ще изтрезнее - както изтрезня СССР при Горбачов. Да се надяваме, че това ще й помогне да надрасне и преодолее завинаги един толкова опасен мит, какъвто е митът за външните invaders, манифестиран днес буквално навсякъде - от американската кинематография, където това е една отдавна вече втръснала тема, до фантасмагоричния проект за противоракетна отбрана. И, разбира се, Америка ще трябва да се прости с надеждата някога да бъде едноличен господар на света - нещо, което, очевидно, не е съдено никому.
Но същевременно Америка винаги ще остане световна икономическа сила, геополитически полюс и - въпреки всичко! - една велика идея и един исторически подвиг. Както Европа. И както СССР.
Не бих си позволил да давам рецепти за "вечен мир". Но струва ми се, че единственият начин пълнотата на живота, която, слава Богу, винаги има последната дума, да бъде опазена от политически попълзновения, като същевременно и политиката се опази от неприятни за нея изненади, е да се ориентираме към един многополюсен свят, където взаимодействието между отделните суперетноси да бъде сведено единствено до чисто техническо. Като създаването на една международна система за борба с тероризма, например.
Многополюсният свят в никакъв случай не означава затвореност и изолация на отделните цивилизации. Той е просто един реалистичен политически проект, съобразен с констатацията, че за разлика от индивидите, които при щастливи биографични обстоятелства могат свободно да се движат в силовото поле на множество цивилизации, самите тези цивилизации, в качеството си на колективни субекти, са способни да обменят текстове, но не и контексти. Да не искаме от тях невъзможното.
И накрая, в традицията на нашенския духовен ексхибиционизъм, от мене сигурно се очаква да дам простор на личните си емоции по повод случилото се. Това аз няма да направя. Нека си припомним, че има жизнени ситуации, в които единственото уместно поведение е мълчанието. Не мога да се въздържа все пак от един кратък коментар (нека ми бъде простено).
Когато става дума за бедствие - все едно какво и все едно чие - няма нищо по-неуместно, ако се изразя възможно най-деликатно, от поведението на мародера. А мародер е всеки, който се възползва от нечие бедствие за своя изгода, била тя голяма или (най-често) малка и дребнава. И аз не желая да имам нищо общо нито с тези, които, сублимирайки може би някакви свои дълбоко стаени лични неуспехи, не се посвениха да злорадстват срещу Америка, нито с тези, които, демонстрирайки лицемерно състрадание, побързаха да извлекат от случая политически дивиденти.
Но, както се казва, Бог да ги съди.

1 октомври 2001

Людмил Табаков


Людмил Табаков (1958) е завършил философия в СУ "Св. Климент Охридски". В момента работи като експерт по обществени науки към Националното звено за оценяване на средното образование към просветното ведомство.















































































1.Гумилев, Л.: Этногенез и биосфера Земли; М. 1994