Ако политиците бяха филолози
Обединена Европа в защита на многообразието. Според "евробарометрите", статистическите инструменти на ЕС, 93% от родителите в Европа са убедени, че децата им непременно трябва да научат още един език освен своя; 72% от европейците вярват, че владеенето на чужд език ще им бъде от полза; 53% вече говорят поне още един език освен матерния си (41% - английски, в сравнение с едва 7% за испанския например) и т. н. в цифри и диаграми. Такова фокусиране на интереса не е произволно - 2001 г. е обявена за Година на езиците от Съвета на Европа, Европейската комисия и ЮНЕСКО, предвид "езиковото различие като ключов елемент от културното наследство на Европа". И забележителното е не толкова, че в 45 страни от януари насам поводът се отчита с конкурси, фестивали, конференции, "автобуси на езиците", "улици на езиците", публикации, дни на отворените врати, радио- и телевизионни програми, изложби, Интернет-сайтове, театрални постановки; не толкова, че спестените от граничари и митнически контроли средства са пренасочени към културата, колкото фактът, че за пръв път в такъв мащаб се зачитат езиците като посредници, начин на мислене и възможност за развитие, че са превърнати в обект на могъща информационна кампания, която не пренебрегва никого, който не желае да бъде пренебрегнат.
Събитието. До 15 юни 2001 г. от ЕК бяха финансирани 185 "просветителски" проекта (на www.eurolang2001.org, освен календар на проявите през Европейската година на езиците по нации - където можете да установите, че по инициативи страни като Армения и Албания далеч задминават нашите скромни 20-ина мероприятия, - ще намерите интересна допълнителна информация). Най-същественото, с което България се отърси от неразумност и юродство, се случи малко преди 26 септември - официално обявеният Ден на езиците - когато в София се състоя международната научна среща "Българистика 2001", планирана и безупречно осъществена (в рамките на човешки възможното) от Съвета за чуждестранна българистика при БАН. Замисленият да формулира и изясни съвременните научни и образователни стратегии в българистиката конгрес постигна предварително заявените цели, без да се превърне в коктейлно скупчване по маршрутите на "научния туризъм". Това и беше първото добро нещо около срещата. 21 и 22 септември бяха цивилизовано поделени между Софийския университет "Св. Климент Охридски" и НБУ, а времето почти стигна за анонсиране на по-големите теми: състояние на преподаването на български език и култура в чужбина, проблеми на преподавателите, портрет на студентите и тяхната мотивация, перспективи с оглед на новите икономически и политически реалности, обучение и специализации на чуждестранни специалисти в България, държавни и обществени институции и отношението им към българистиката, приложение на компютърни технологии в изучаването на български език и култура, помагала, учебници и учебни пособия в помощ на преподавателя, издателства и книжен пазар, български общности в чужбина, конвертируемост на българската култура и др.
Попитали радио Ереван: "Когда будет лучше?" "Лучше уже было", така хумористично обобщи финансовото състояние на българистиката в момента Ян Рихлик от Карловия университет в Прага, автор на обемиста "История на България" за чешките студенти. Това беше и общият тон на събитието - ирония към даденостите (преобладаващо материални липси и административни безразличия) и предпазлив оптимизъм пред перспективите. Двадесетината чуждестранни учени, без страх от фонетичното предизвикателство на ръбестия ер голям и препъващите определителни членове, направиха от "Българистика 2001" жизнена среща с колегите си от България - с желание за конкретност в детайлите и удивителна воля за оцеляване. Който можа, представи нова продукция, изтръгната от нямането: Съветът за чуждестранна българистика към БАН (чийто председател ст.н.с. Анисава Милтенова е в основата на събитието) е направил опит да овладее положението с недостатъчната информация, свързана с текущи изследвания, форуми и публикации, като е започнал да издава сп. "Българистика" (два броя до момента); Факултетът по Славянска филология на СУ се е постарал да систематизира българистичната продукция в каталога на библиотеката си, който може да се консултира и онлайн; Кирило-методиевският научен център към БАН е изработил CD-ROM в областта на старобългаристиката в сътрудничество с Института за изчислителна техника в Пиза; известната преводачка д-р Мари Врина-Николов пък обяви, че във Франция се подготвя CD-ROM по съвременен български език... На фона на всеобщата носталгия по митичния "син учебник" по български за чужденци на някогашното ИЧС (понастоящем разцепено между СУ и НБУ), проф. Ронел Александър от Бъркли, САЩ, демонстрира двутомен учебник-граматика по български за англоговорящи (екземпляр от него е на разположение в библиотеката на НБУ), изработен компетентно и пристрастно в най-добрия смисъл на думата, на непознато досега високо ниво; преподаватели от различни страни демонстрираха гордо нарочно подготвени за техните студенти учебни пособия; издателства показаха, че нищо българско не им е чуждо (количествено се отличи ИК "Слово" от Велико Търново с чудесната "Малка библиотека за ученика", качествено се наложи "Български диалектен атлас", забележително издание от 2001 г. на БАН).
"Малки филологии" и беззащитни езици. По една или друга причина българският език е непопулярен. Милостивото му определение в чужбина е "малък", "рядко изучаван", "по-малко известен славянски език" - именно защото е такъв, европейските институции се отнасят благосклонно към проекти в областта на изследването му и са възможен източник на подкрепата, която Родината отказва да осигури. Важното на "Българистика 2001" бе, че отчитането на неприятностите не отклони участниците от задачата да определят приоритети в по-нататъшната си дейност на доброволци на езика ни. По мнението на всички, приоритет при изваждането на българския от Червената книга на езиците е възстановяването на Агенцията по българистика (по възможност без полицейската й функция) или създаването на български културни центрове от типа на Алианс Франсез, Гьоте институт, института Сервантес и др.: липсва разпределително и координиращо звено в усилията на все по-малобройните специалисти по българистика; периодиката, стигаща до чужбина, е крайно недостатъчна; българските лекторати и студентите в тях застрашително намаляват; краткосрочните форми на обучение и студентският обмен са утопия; отсъстват двуезични издания; български книги се превеждат от дъжд на вятър на чужди езици (в други славянски страни ежегодно повече от 100 заглавия се превеждат с държавно спонсорство) - все проблеми, решими донякъде или напълно от един културен институт (пример, че съществуването на такъв в почти бедствени условия е възможно, е югославската "Матица српска", субсидирана от държавата, от обществени организми и диаспората в чужбина).
Освен че няма кой да подкрепи смяната на поколенията в българистиката, като основен проблем, по спешното решаване на който непременно трябва да се работи, бе изтъкнат и вакуумът в подготовка на преводачи. Понастоящем българистиката в неславянските университети е преобладаващо медиевистика, съвременният език не се познава, а когато се познава и използва, за превеждащите от български няма никакво поощрение. Летни школи по превод не съществуват, а Съюзът на преводачите, изтощен от материални и прочее проблеми, не поема никакви ангажименти към чуждестранните си колеги.
Национални и чуждестранни българи. На няколко пъти по време на срещата бе подчертан слабият контакт на националната българистика с чуждестранната, осъществяван преобладаващо на личностно, не на институционално равнище, в плана на някакъв възрожденски мироглед, не на разработени стратегии за сътрудничество. По-обезпокоително обаче изглежда слабият ни контакт с нашите сънародници в Бесарабия, Западните покрайнини и Турция. Действително от 9 години насам съществува Държавна агенция за българите в чужбина (вж. доста бедните й, но дружелюбни предложения на www.aba.government.bg), но може ли да се съпоставя нейният културен продукт (примерно сп. "Ек", списвано на родово-общинен принцип, без особен оглед на нужността на темите) с този, от който изпитват огромна необходимост "чуждестранните" българи? Учебници за българските малцинства в Молдова и Украина се пишат от промените насам, но от 7 години Министерство на образованието протака одобряването на програми за училищата там, така че усилията на българистите остават лични кръстоносни походи срещу институционализирания непукизъм. Поредната лоша новина за бесарабските българи например е въвеждането на визов режим с България - при 53 USD за виза те губят възможност да посещават страната, а никой не се е загрижил да им предложи улеснения.
Признание (за многократна употреба). Проф. Джузепе дел Агата сам организира Седмица на България в Италия, проф. Костас Нихоритис води на лични разноски студентите си в България, за да се поупражняват в разговор на място... Повечето от участниците в "Българистика 2001" имат в биографията си дълги периоди на преподаване на български гратис, дебели авторски учебници в чернова, скътани до идването на по-добър момент, хамалуване с куфари, натъпкани с купена от собствения им джоб литература за университетски библиотеки - думата "възрожденски" бе често споменавана на срещата и съвсем уместно. Заниманието с български език е лукс за слависта, така че награждаването в БАН на проф. Малгожата Коритковска, проф. Хана Гладкова, доц. Галина Крилова и д-р Мари Врина-Николов с грамота на БАН бе малък, но необходим и трогателен жест на признание... Толкова по-важен след некрасивия жест на ректора на ВТУ, който в съгласие с развилнелите се медии понечи да отнеме титлата "почетен доктор" на проф. Ото Кронщайнер от Австрия, съгрешил с обявяване на тезата, че за България кирилицата е по-непрактична от латиницата.
От корист или по любов. Романтично погледнато е прекрасно, че чуждестранните българисти се занимават с езика ни от любов към идеята, а не поради бляскави финансови перспективи... Но то е почти като да си имаш цар за премиер - симпатично за мислене, опасно за преживяване. Финансовото изнемощяване на българистиката в чужбина се намества в по-общата картина на престъпно безгрижие на държавата ни към собствения "имидж". В Унгария има Министерство на културното наследство, а в България си имаме Министерство на образованието и науката, което напомня за себе си като изтръпнал крак - когато се налага да го влачим. Представянето на България в чужбина пък е оставено на германските бедекери, тъй щото културните ни аташета осъществяват контакт с чуждото посредством шопинг при подходящи разпродажби... Един наивен професор от Германия попита има ли концепция културната политика на България оттатък границата - очевидно не знаеше, че такава няма и отсам.
Равносметката обаче е утешителна: няма да се загубим, докато някой иска да ни намира... Заключителният протокол на "Българистика 2001" (на адрес www.slovoto.org/bg2001/index.htm се намират списък на участниците и пълните текстове на изложенията им) ще се превърне в обръщение до правителството - останалото е надежда... И ми е жал, че политиците не са като филолозите - с последователната им мисъл, тренирана от отсяване на непреки допълнения и търсене на точната дума, с тяхната добронамереност и компетентността им в делото, с паметта им за миналото, способността им за светкавична категоризация на проблемите и лично мнение, може би дори ние щяхме да поддържаме равноправни отношения със света.

Нева Мичева


Нева Мичева е завършила италианска филология в СУ "Св. Климент Охридски", специализирала е италиански език и култура в различни университети в Италия (Перуджа, Милано, Сиена, Урбино), испански език (Сантандер), семиотика (Хелзинки), както и е преминала курс по международна журналистика към Университета в Болоня. Радионаблюдател на в. "Култура".
За международната среща Българистика 2001 в София




В някой от следващите броеве Култура ще публикува Българистиката днес и утре - лекция на проф. Хайнц Миклас (Виена), произнесена на форума Българистика 2001