Интелектуалците отвръщат на удара
Мисля, че на нападките на Евгений Дайнов срещу "българските интелектуалци" не си струва да се отговаря освен полу-нашега, полу-сериозно. Както обича да се изразява Стефан Бочев в книгата си за Белене - защо "да му сеем на корена ряпа".
Та кои всъщност са визираните от Евгений Дайнов "български интелектуалци"? Това са няколко автора от вестник "Култура", които много го увъртат по отношението си към настоящата война или войнстващо не обичат чалга. И още, те не садят домати (и не си тъкат сами платното и шият дрехите), а вземат всички материални блага наготово, за да се занимават с мислене. Обаче вместо да мислят ясно и правилно, това говорят "по кръчмарски" и пишат в интелектуалния вестник "Култура" (там по-увъртяно, но пак кръчмарски приказки). И макар да не обичат чалга, тези български интелектуалци не произвеждат и "горница" на култура.
В критиката си против така обрисуваните "български интелектуалци", Евгений Дайнов изхожда от едно къде явно, къде имплицитно свое идеално (в смисъл и на нормативно) понятие за "интелектуалец", на което подложените на атака печално не съответстват. Ако се опитаме да го експлицираме, интелектуалецът е човек, който:
- разсъждава ясно и в частност относно смисъла на настоящата "война срещу терора", която е именно и само война срещу терористи;
- заема силна (и ангажирана) позиция и е избрал Разума, Свободата и Солидарността (главните букви не са мои, а на Дайнов), а защо не и Силата (това вече е мое);
- тази позиция бездруго означава САЩ, а всичко останало са ненужни усложения и дори по-лошо, позиция против Разума и Свободата и т. н.
Ако приемем това изведено от конкретна ситуация нормативно определение за истински интелектуалец, не без изненада ще установим, че най-добре на него съответства самия Дайнов. Така вместо анти-интелектуалец, той се оказва всъщност идеалният интелектуалец.
Нещо повече, по някои пунктове той съвпада и с някои от критикуваните от него интелектуалци. Най-напред, доколкото ми е известно той също не е доматопроизводител (въпреки симпатиите си към последните), нито съм чувал да тъче и шие. Той е не по-малко разточителен (и далеч повече медийно гръмогласен) в словото, наистина, не толкова увъртяно. Понеже на цяла страница казва само, че обича САЩ и не обича интелектуалците. Че самия Дайнов понякога произвежда "долница" на култура (негово обвинение срещу "българските интелектуалци") във вид на пропаганда се знае и не съм сигурен само дали обича чалга (което би го отличавало от тях). Най-сетне, закачките му към "интелектуалците" като що за хора са - фашисти, комунисти или търсещи си господар, се отнасят и за самия него, поне що се отнася до намирането на господар. Тъй като той изпълнява типичната за определен тип интелектуалци функция на "идеолог", преди левичарски, впоследствие седесарски.
И ако всичко това е така, то Дайнов следва да разпознае себе си и в двете предложени от него значения - доброто и лошото - на интелектуалеца. Остава да си избере дали да продължи да употребява термина "интелектуалец" като ругателен. Макар да съм съгласен, че малко хора биха се натискали да се наредят под Дайновото определение.
А иначе, и аз имам определен "идеален образ" на интелектуалеца, доста различен от този на Дайнов. Имам дори определени виждания за войната. Но, както казах в началото, тук не ми се навлиза сериозно в темата, още повече че въпросният текст не провокира към дискусия, а ни съобщава с главни букви истината и разума, и пр. Пък и някои от визираните от Дайнов "интелектуалци" са представили във вестник "Култура" достатъчно софистицирани и разнообразни текстове, които съвсем не свеждат ставащото до борба между "бедни и богати".

Румен Даскалов