Класът на Кабаиванска
Рядко удоволствие е да се присъства на такъв празник, какъвто се състоя на 27 септември в зала "България" - заключителния концерт на участниците в Майсторския клас на Райна Кабаиванска, проведен във връзка с 10-годишнината на Нов български университет. Осем млади изпълнителки, избрани лично от певицата сред 37 кандидати и работили няколко дни под нейно ръководство, представиха своите постижения пред публиката в арии от класическия оперен репертоар. Като цяло нивото беше много високо, всеки защити своето индивидуално виждане за музиката и с изпълненията си участниците изискваха да бъдат възприемани не като ученици, а като завършени артисти, към които трябва да се подхожда с най-високи професионални критерии.
Чухме една много добре изпълнена ария на Дездемона на Станислава Въжарова ( "Отело" - Верди), в която певицата съумя "да грабне" вниманието на публиката още от първите тактове и със завидно майсторство да разкрие цялото богатство от чувства на героинята. Много музикантски и изпипани бяха изпълненията на Любов Методиева (Ария на Лаурета "Джани Скики" от Джакомо Пучини) и на Илияна Селимска (Ария на Дорина от "Дон Паскуале" на Гаетано Доницети). Предвид гласовите дадености на Селимска обаче, аз си я представям по-добре в амплоато на камерна певица. Безспорно силно впечатление направи и Ина Кънчева в Ария на Елена из "Сицилиански вечерни" от Верди, изпълнителка с чудесни данни и добро сценично присъствие. Но си мисля, че ако тя завършваше фразите с повече мекота и правеше по-нюансирани дъхове между тях, интерпретацията й само щеше да спечели. Винаги съм възприемала образа на Микаела от "Кармен" на Жорж Бизе като лирична героиня. Но Мила Павлова успя да ме убеди, че той носи и голям драматичен заряд. Заявки за бъдещо добро развитие показаха Лили Стефанова (чиято Ария на Амелия из "Бал с маски" на Джузепе Верди обаче се нуждае от сериозно доработване - както в техническо, така и в емоционално отношение) и Цветана Бандаловска, която чак към края на Арията на Саломе из "Иродиада" от Жул Масне успя да овладее сценичното си вълнение и да завърши изпълнението си с един достоен за качествата й финал. Единствено несполучлив ми се стори изборът на Арията на Розина от "Севилският бръснар" от Джоакино Росини за Камелия Калер. Начинът на звукоизвличане на певицата и тембърът на гласа й определено не подхождаха на музиката на Росини. Може би затова тя прозвуча тежко и доста нестабилно както в интонационно, така и в емоционално отношение.
Специално бих искала да отбележа и участието на диригента Найден Тодоров. Той също е музикант с много качества, които проличаха особено ясно в двете оперни увертюри - към "Сватбата на Фигаро" от Моцарт и към "Жана д'Арк" от Верди, изпълнени от оркестъра на Софийската опера с много замах и чувство за стил. Не така обаче стояха нещата при оперните акомпанименти. На много места оркестърът заглушаваше певиците (като например в изпълнението на Илияна Селимска), а на други, където той действително има важна функция, не успяваше да подкрепи достатъчно солистката. От този проблем пострада особено сериозно интерпретацията на Станислава Въжарова, където Найден Тодоров не съумя да извае нюансите в прекрасната, подчертано симфонизирана оперна музика на Верди. Дори на места ми се струваше, че солист и диригент се надпреварват кой да бъде "водачът", а това безспорно се отразяваше на баланса и цялостния ансамбъл. Но всички тези мисли избледняха в момента, в който на сцената излезе Райна Кабаиванска. Посрещната с нестихващи аплодисменти от станалата на крака публика, тя изпълни някои от коронните си арии (Манон от едноименната опера на Масне, Тоска от едноименната опера на Пучини, Адриана от "Адриана Лекуврьор" на Чилеа), доказвайки още веднъж своята ненадмината световна класа. Финалният "акорд" на тази вечер пък носеше много символика - на сцената заедно с Кабаиванска излязоха и нейните ученички, достойни наследнички на голямата ни прима, демонстрирайки приемствеността между поколенията.

Лили Крачева