Когато преди три години издателство "Пикадор" пусна на пазара първата антология на индийската литература на английски език, съставена от Салман Рушди и Елизабет Уест, името на В. С. Найпол не присъстваше в съдържанието. Според предговора новият носител на Нобелова награда за литература сам бил отказал да бъде включен сред постколониалните автори. Това решение е едновременно учудващо и логично. Тринидадският писател с индийски произход и британско гражданство е не по-малко утвърден романист от самия Рушди, макар броят на неговите имитатори и последователи да е доста по-малък. Темите на неговите романи и пътеписи са сходни с основните теми в постколониалната литература - несигурното чувство за идентичност, двойственото отношение към центъра и периферията, особената позиция на пишещия в несвойствения контекст на бившата имперска метрополия и безпощадната критика към политическите интриги в родината. Найпол засяга тази тематика още през 50-те години, далеч преди тя да прерасне в основна линия на набиращо популярност литературно направление. От друга страна класическият му стил го доближава по-скоро до Е. М. Фостър и Хенри Джеймс отколкото до емблематичния за колониалните творби "магически реализъм". В много отношения неговата гледна точка спрямо Карибите, Индия и напоследък арабския свят е поглед отвън и това го прави изключително популярен на Запад, където му бе присъдено рицарско звание и където пътеписите му получиха невероятна реклама, но пък го отдалечава от страните, които описва. Едуард Саид смята, че книгите му "Сред вярващите: ислямско пътешествие" (1981) и "Отвъд вярата" (1998) съдържат онова, което западният читател иска да чуе за ислямския свят, че формулата на успеха му се състои в острите критики към лесни мишени. Подобна беше и реакцията към книгата му "Индия: една ранена цивилизация" (1977). Затова формулировката на Нобеловия комитет, присъдил наградата заради умението на Найпол "да ни накара да се вслушаме в заглушените истории", вероятно ще бъде доста оспорвана в така наречения "Трети свят", където този наистина значим автор вече минава по-скоро за част от "заглушителния шум".

Култура