...Когато един филм ви пренася в друг свят, така че да забравите мястото, където сте, или контекста, в който филмът е показан, това означава, че мисията му е изпълнена. В този смисъл "Писмо до Америка" на българската режисьорка Иглика Трифонова, е със сигурност едно от най-хубавите открития на конкурса.
Носейки ценностите на road movie, този много добър филм показва личното търсене на Иван, който, научавайки, че след катастрофа най-добрият му приятел е в кома, се опитва да промени лошата съдба, снимайки видеописмо до него. Няма значение какво точно писмо. Иван, прекрасно интерпретиран от Филип Аврамов, се нагърбва с дълго пътуване през българските градчета и селца, за да намери бабата на своя приятел... Всеки ще каже, че използването на видео не е новост в киното, но в този филм то запазва цялата си свежест. Без специални ефекти, но чаровно, това "Писмо до Америка" би могло да заеме призовото място. Най-малкото му го пожелаваме.

La Presse, 1.9.2001

Марк-Андре Лусиер



...Писмо до Америка на Иглика Трифонова ми донесе толкова много удоволствие, колкото мач на Alouettes (най-известният канадски отбор по американски футбол) - смес от интелигентност, спокоен хумор и вълнуващ диалог. Контрастът между дигиталната камера и българското село разкрива общество, замръзнало във времето, където традициите са единствените устои и суеверията владеят хората. Филмът има антропологична стойност, но успява там, където обществените науки са безсилни - в емоционалния обхват на предметите... По принцип ние, канадците, сме зиморничава и може би мързелива публика, на която Словения и България са почти непознати. Но кинотворците им имат да ни кажат много неща - хубави, очарователни и универсални. Вие няма да ги видите. Защото пуканките, а не филмите, ангажират Famous Players. А българските филми не продават пуканки.

La Presse, 02.09.2001

Филип Фалардо