Прилично закръглен
и в разцвета на силите си


Щом отворя вратата на хладилника и светлината блесне в очите ми, неволно ми идва да зарецитирам, признание на актьор по повод професионалните деформации

Водещите в радиоефира нямат лица и това е нормално, но че нямат личности е доста досадно. Реално погледнато се намират много малко симпатични и прилични образи, добросъвестни и старателни, но не и ярки присъствия, които да те впечатлят с нещо друго освен със скудоумие, да те разсмеят с нещо друго освен с гафове, да те заразят с начина, по който говорят, да те ядосат със собствено мнение, да ти вдигнат кръвното, да ти скрият шапката, да ти бръкнат в здравето. С едно спонтанно, забавно, артистично и зло почти изключение, което за сметка на това нито е симпатично, нито прилично.
Кембълът не е водещ, а ментално изкривяване: никога не успяваш да го харесаш повече, отколкото ти е противен, нито обратното, в резултат на което известно време го слушаш и нервно се възторгваш от жизнеността и многообразието на вербалната му агресия, след което имаш нужда от дълги почивки на чист въздух. Това е онзи роден маргинал с гороломен глас, който владее сутрините на "Хит 7" (там се подвизава още от времето, когато радиото беше "7 дни"), който щом види микрофона, се втурва в най-невероятния ексхибиционистичен поток на безсъзнателното; който прави от живото предаване налудна взривна смес от заядливи забележки, ерудитски забежки, жонгльорски асоциации на няколко езика, женомразки, расистки и черни хуморески и когото куп хора имитират по особено жалък начин, защото не им достигат години обща култура и тонове талант.
"Шевели мозговой извилиной!" - имаше такава рубрика в едно известно руско издание - е, Кембъла въздейства по нужния за целта начин. Но често е толкова нагъл и безотговорен, че те кара да разшевелиш не само мозъчните си гънки, ами и да отработваш на сухо аперкати заради кръчмарско-мачистката заядливост, с която пуца по всички подвижни мишени от Лили Иванова до царя-премиер (не че не е прав в много от случаите, като се замислиш... Как да не си женомразец, след като символ на младата женственост в България е томително-интелектуалничещата Ина Григорова например).
Кембъла е липсващото звено между вехтото соцминало със славните му културни апликации и новото капбъдеще с мутиралите му душевно генерации. Въобще Кембъла е липсващото звено. Кембъла няма име, има само митичните измерения на бодряшкия си глас... И още: най-богатия речник в софийския ефир, най-мощното чувство за хумор (май и единственото), най-искрената надъханост, най-неприятната подигравателност и най-буйната словесна неконтинентност за радост на филолози, скинхедс и любители-психоаналитици. Обаче пък е толкова взрян в някакви свои дребни сръдници и уточнения с останалия свят и дотам спънат от величината на собствената си личност, че предаванията му изплискват в нещо бълбукащо и аморфно и едва се издържат до края. Много омерзение, много нещо.
Но. Но някак си, тъкмо когато тръгнеш да го отказваш, си даваш сметка, че въпреки всичко Кембъла има класа. Мъчително ти се ще да го класифицираш и да го забравиш и все не можеш да го направиш еднозначно. Един дружелюбен и власат балкански Карлсон, дето разправя мръсни вицове на Дребосъчето.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато