Призраци в Народния театър

Кои са призраците в спектакъла на Андрей Аврамов е въпрос, който има ясен отговор. Те не са много. Той е един. И това е призракът на театъра. На професионалния театър. На театъра на добрия вкус. Удушили са го като кокошката, която Паскуале, стискайки от страх, не забелязал как умряла. От страх пред призрака на публиката режисьорът взел, че удушил театъра. Да, публиката в залата на Народния театър се смее. Да, тя се забавлява. Но не на театралната виртуозност. Тя се смее на медийните си любимци, виждайки ги "на живо". Дали Георги Мамалев или Велко Кънев играят в пиеса на Де Филипо или на някой друг, няма никакво значение. Важно е да се кривят по познатия начин, да играят познатите от НЛО фигури, а как те се казват и защо е всичко това няма значение. Още в мига, когато Велко Кънев се появи на сцената в познатия просешки парцалив вид, с невинно, наивно-глуповато изражение, неговите почитатели вече се смеят. Жалкото е, че и на сцената виждат това, което вече са виждали на екрана. И така няма да им стане ясно, каква е разликата между театър и забавно-развлекателна тв-програма, освен че на сцената е "на живо", а те в залата не са по чехли. Също както няма да видят, че Велко Кънев може да играе не само глуповати, добродушни типове "от народа". В спектакъла на Андрей Аврамов някъде в кьошетата се е сврял "призракът" на големия актьор Велко Кънев (от "Великденско вино", например).
Пиесата на Едуардо де Филипо е послужила като удобен сценарий за НЛО-скечове. Ако зрителят си купи програма, само от нея има шанс да научи, че известният италиански комедиограф е и сериозен автор. Всяка сцена е превърната в сценка и не питайте защо. Вероятно защото така е в НЛО, а това е по-важното. Въвеждането на персонажа на Марин Янев е напълно ненужно - с този или без този персонаж спектакълът не става нито по-добър, нито по-смислен, а и актьорът видимо се чувства не на мястото си. Изобщо ако не беше Де Филипо, а друг автор, ефектът би бил все същият.
Авторите са на път да се превърнат в материал за пукане на сценични пуканки с медийно масло. Някой би казал, че театърът е също място за забавление и масови удоволствия. Така е. Но театърът, а не неговите слугински, угоднически подтичвания след популярни тв-образи.

Виолета Дечева












Реплика
от ложата

Призраци в Неапол от Едуардо де Филипо, Народен театър "Иван Вазов", режисьор Андрей Аврамов, сценограф Вечеслав Парапанов, костюми Мария Диманова, музика Кирил Дончев. Участват Велко Кънев, Биляна Петринска, Петър Попйорданов, Георги Мамалев, Добринка Станкова, Антон Радичев, Мария Сапунджиева, Сава Хашъмов, Марин Янев и др. Премиера - 11 октомври 2001 г.